Цяла седмица бившите управляващи, както се полага на една опозиция, надигат вой до небето за протичащия страшен "лов на вещици". С което едва ли ще спечелят нечие съчувствие. Не само защото плачът им е смешен на фона на собствените им безобразия. А и защото за народните маси е далеч по-близък, разбираем и актуален не метафоричният смисъл, влаган от бившия премиер в понятието вещица, а прекият, предпочитан от настоящия премиер. Хората затова и гласуваха за него – за да може като добрия герой от приказките веднъж завинаги да се разправи със злите вещици. В тупордията около вещиците обаче някак незабележимо в приказката се повява и добрата фея, която опрощава и помирява. На политически език я наричат "приемственост".

Благовидно прикритие за неблаговидни истини

Във всекидневния живот приемствеността по принцип се възприема като нещо добро и полезно. В политиката обаче далеч не винаги е така. Особено в българската политика, в която през последните 20 години приемствеността най-често е благовидно прикритие за неблаговидни истини, безпринципни сделки и откровени далавери. При това обикновено тя е толкова по-съмнителна, колкото по-ентусиазирано и мелодраматично се опитват да ни я представят.

Така, на фона на разтърсващия исторически сблъсък между статуквото и пълната промяна, в името на приемствеността се стигна до единодушие по въпроса за морала, професионализма и незаменимостта на управителя на БНБ. Преди това нещо много важно накара новите управляващи да променят мнението си за него на 180 градуса. Вероятно същото, което накара старите да го изберат предсрочно в очевидно нарушение на закона. Според някои това е "финансовата и макроикономическата стабилност", според други – стабилността на банковия надзор.

Миналата седмица новото правителство, както беше обещало, отмени някои от последните дипломатически назначения на старото. Министърът на външните работи дори обяви, че ще спира политическите назначения на дипломатическа служба, като пропусна да спомене, че дни по-рано такава служба получи бившият вече председател на ДАНС.

Размиване на границите

След това обаче министърът направи още по-трогателен жест на приемственост в областта на външната политика, като събра на работна закуска бивши свои колеги, за да обсъди с тях евро-атлантическите си приоритети. Инициативата силно напомня опита на бившия вътрешен министър Румен Петков да си направи обществен съвет с лица като Любен Гоцев, Бриго Аспарухов, Богомил Бонев.

Сега новият външен министър, който се кани "да утвърждава ролята на България като член на ЕС и НАТО", за да осигури "последователна и прогнозируема външна политика" събра около една маса "заклети" евроатлантици като Бойко Димитров, Виктор Вълков, Георги Пирински и, разбира се, споменатия вече Любен Гоцев. Техните неизброими "заслуги" за авторитета на Бълтария в евро-атлантическата общност няма нужда да се изброяват.

Последните 20 български години изобилстват с подобни примери на приемственост, формираща фалшив консенсус, подменяща ценности и принципи, размиваща критерии и граници. Приемственост, водеща до нужното всеобщо баламосване и оглупяване, в което всичко стана позволено и възможно.

Лицата на приемствеността понякога се сменят, но тя остава. Като контрабанден канал, който се предава от ръка на ръка. За разлика от приказките приемствеността не е добрата фея, а злата вещица на безкрайния български преход.