След крушението на 10 януари 1992 година потърпевшите се впускат в безкрайните води на океана, изоставени на произвола на природата. Докато принципно са предопределени да се полюшват единствено и само в топлата вода на американските вани. Всъщност всичките 28 800 пасажери са пластмасови играчки за баня - патета, жабки и костенурки.

Пратката от Китай така и не достига крайната си цел - пристанището Такома в щата Вашингтон. Вместо това и до днес хиляди от играчките продължават неуморно да порят световните морета и реки.

Боклук, будещ умиление

Съвсем не е трудно катастрофата от преди 20 години да се разглежда като не чак толкова обезпокоителна. Тутакси се натрапват представите за армада дребнички жълти патета, преодоляващи морските мили една след друга. Докато всъщност става дума за замърсяване на водите - с пластмасов боклук, който ще се разгради изцяло едва след няколко столетия. При това тази авария съвсем не е единствената: ежегодно по около 10 000 контейнера падат зад борда.

Океаните се превръщат все повече в сметища не на последно място и поради този вид произшествия: морските птици хранят малките си с пластмаса, морските костенурки лапат найлоновите торбички, тъй като ги смятат за медузи. В някои участъци на океаните и моретата концентрацията на пластмасови частици е шест пъти по-голяма от тази на планктона.

Маратонки-корабокрушенци

Въпреки това се намират и хора, които виждат и положителната страна на катастрофата с патетата. Като американския морски биолог Къртис Ебесмайер, който още преди години преживява нещо подобно, след като през май 1990-та пред бреговете на Аляска в морето падат пет контейнера, натоварени с маратонки "Найк". Или 61 820 обувки от известната марка.

250 дни след катастрофата първите плуващи маратонки достигат тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати и незабавно предизвикват огромен интерес. Мнозина американци тръгват на лов за ценни плуващи обекти. Организирана е и обменна борса: за мъжки и дамски модели, за леви и десни, малки и големи номера.

Случилото се е по-добра реклама на фирмата-производител от всички ПР-стратегии. Хората се надпреварват да разказват как маратонките изобщо не са пострадали от морската вода. А в очите на Ебесмайер всичко изглежда като огромен научен експеримент. Той се заема да опише маршрутите на обувките, да проследи движението на по-късно пристигналите - на Хаваите, в Япония или Филипините.

Раждането на една нова наука

Така Ебесмайер на практика създава един нов научен клон: пресмятането на комплексните повърхностни течения чрез плуващи отпадъци. Първоначално не всички го възприемат сериозно, при положение, че съществуват високотехнологични съоръжения, които с максимална точност могат да определят не само теченията по повърхността на океана. Да не говорим за ролята на сателитите.

Методът на Ебесмайер е несравнимо по-евтин, но някакси изглежда като завръщане в детските години на морските изследвания. Така например през 50-те години учените са пуснали десетки хиляди бутилки с послания в морето, с донякъде наивната надежда, че един ден ще бъдат намерени от някого и той ще съобщи за находката си.

Така или иначе след историята с маратонките неизвестният дотогава океанограф става един от най-търсените събеседници за интервюта. А когато две години по-късно в океанските води се изсипват 28 800 пластмасови патета и жаби, Ебесмайер получава отличната възможност да докаже правотата си.

Само че - патетата веднага показват на учения проблемите на неговия метод. Техните характеристики при плуване се оказват по-различни от тези на маратонките "Найк". Пластмасовите играчки се влияят в много по-голяма степен от вятъра и им се случва да плуват и двойно по-бързо от теченията по повърхността на водните басейни.

Междувременно са намерени само 1 000 от всички свободно плуващи пластмасови играчки. Много от тях са изглеждали чисто нови. За голяма част от останалите се предполага, че са потънали.