От историята знаем, че след като се проведе държавен преврат, много бързо се установява демонстративен произвол. Той се разпространява като горски пожар, тъй като всеки, който е участвал в преврата - както и всеки, който иска да убеди останалите, че е участвал - започва да тъпче някого, за да покаже, че е сред новите господари. Буквално за дни изчезват последните остатъци от законност и елементарно приличие. От няколко дни България сякаш се намира именно в такова състояние - състоянието на успешно проведен преврат срещу конституционно установения държавен ред.

Новият ред

Демонстративното погазване на законовия ред стана видно преди дни в абсурдното заседание на „специализирания” (като придатък на прокуратурата) наказателен съд по повод делото срещу Иво Прокопиев и Трайчо Трайков. Първият издава две от шепата независими издания, а вторият е виден опозиционер на ГЕРБ. И ето, че водещата делото съдийка внезапно решава, че ѝ е писнало, зачерква свидетелите на защитата и обявява делото за приключено.

Единият от подсъдимите е обвинен за изказвания по време на обсъждане, на което е бил поканен. А това, разбира се, означава, че и аз мога да бъда арестуван и осъден за всяко мое изказване на всяка възможна конференция. Посланието е ясно: не мърдайте, изпълнявайте. А законът вече няма думата, защото е убит. Всеки може да бъде затворен за всичко, по всяко време. Както при Сталин разстрелват по обвинение за „намерение за прокопаване на тунел от Бомбай до Калкута”.

Проведеният в България преврат обаче не е политико-идеологически - тук става дума за крадене. Всичко се случва именно в името на краденето, а не на някакви големи идеи. Това личи от още едно съдебно дело, този път срещу фирмата на Гебрев "Емко". Случаят е показателен. ДАНС твърди, че една инвестиция в "Емко" е подозрителна. Фирмата представя на съда документи, доказващи обратното. Но документите изчезват. И знаейки, че има изчезнали документи, съдът отсъжда против "Емко" поради липсата на документи...

Вижте, много е лесно. Ти си съд. Някой ти праща документи за редовност. Ти обаче изгаряш документите. И осъждаш човека. Или като при Прокопиев и Трайков: обвиняваш някакви хора за нещо, те вадят свидетели, че са невинни, ти обаче казваш, че си много уморен, не допускаш свидетелите и осъждаш хората посред нощ. Тази система вече беше изпробвана в случая с Иванчева.

Но това беше вчера. Днес съдилищата на властта вече дори не си дават труда да се занимават с доказателства и със свидетели. Щом държавният орган е казал, че си виновен - виновен си. В държави като Китай това е всекидневие, тъй като там правната доктрина звучи така: „Съдът прилага политиката на Партията”. Ние обаче сме в Европа и довчера доктрината беше съвършено различна. А именно: съдът прилага правото, облечено в закони, при действаща презумпция за невиновност на обвиняемия. Но днес вече ни сервират китайска действителност. Защото междувременно се случи преврат.

Къщичката на Конституцията беше минирана години наред. После мините бяха взривени, а конституционният ред бе сведен до руини, подлежащи на плячкосване. Премиерът Борисов не нахлува да превзема руините на Конституцията, а прави странни пируети на входа. Нахлу обаче Иван Гешев, с подковани ботуши и следван от видими, полу-видими и съвсем невидими съюзници и приятели. Затова именно съдилищата са в момента най-видимата арена, на която демонстративно се разрушават останките от конституционния ред и бързо се наливат основите на новия ред на произвола.

Това е само началото

Заради всичко това можем да се опасяваме, че всеки ден все повече хора, облечени във власт, ще демонстрират своята безнаказаност, ще мачкат и тормозят, за да стане ясно, че и те са сред победителите в преврата. Всеки български гражданин ще усети това ново положение на собствения си гръб. Няма да има нито един подминат, тъй като мераклиите да доказват себе си чрез налагането на произвол се роят в геометрична прогресия.

Превратът е факт. България вече не е конституционна република. Замислете се как се случи това, когато в близките дни и седмици ударят вас или ваш близък. Това вече изглежда напълно неизбежно.