От 1949 до 1989 година в ГДР е имало 250 000 до 300 000 политически затворници. Техният брой е бил особено голям през първото десетилетие от съществуването на ГДР. В края на 80-те години в Източна Германия все още е имало между 3 000 и 4 000 политически затворници годишно.

Много от тях са били осъдени на затвор само заради желанието им да избягат на Запад. Навремето Западна Германия е откупувала до 1 000 политзатворници годишно. По този начин те са били спасявани от затвора и терора на ЩАЗИ. Подобно на криминалните престъпници, политзатворниците е трябвало да полагат принудителен труд - например в текстилната и химическата индустрия.

Специалната пълномощничка на германското правителство за източните провинции - Ирис Глайке представи наскоро в Берлин студия, която хвърля светлина върху системата на принудителен труд в ГДР. Официално режимът на ГЕСП винаги е твърдял, че в страната няма политически затворници. През първите години след основаването на ГДР политзатворниците са се намирал в общи килии заедно с извършителите на криминални деяния. Впоследствие властите създават затвори, които са били специализирани за „враговете на народа”. Обществеността обаче не е знаела нищо за тях.

Режим на неправдата

Още от началото на ерата „Хонекер” през 1971 година, принудителният труд на затворниците, включително и на политическите, е бил основна съставна част на петилетните планове в ГДР. Годишно е имало между 15 000 и 30 000 затворници, които са упражнявали принудителен труд. Тези информации са почерпени от архивите на ЩАЗИ, данните от централните затворнически регистри, както и от разговори с бивши политзатворници.

Трудът на тези хора е бил използван като източник за получаване на твърда валута. Така например те са произвеждали текстил и чорапогащи за износ в Западна Германия. "Изследването показва, че не само прословутото Министерство за държавна сигурност /ЩАЗИ/, а и цялата ГДР са били пропити от несправедливост. Указанията за принудителния труд на политическите затворници са идвали „от горе” - от ръководството на ГЕСП”, казва пълномощникът на германското правителство за досиета на бившата ЩАЗИ - Роланд Ян.

Затворниците - за "черната работа"

В субективните оценки на много от затворниците, принудителният труд е бил дори нещо като добре дошла промяна в сравнение с тежката изолацията в затвора. Условията на труд на политзатворниците са били обаче много по-тежки в сравнение с тези на криминалните. Те са били принудени да изпълняват много по-високи норми, да полагат нощен труд или да извършват крайно тежка и мръсна работа. Медицински грижи за тях почти не са били полагани, нито пък някой се е грижил за обезопасяването на техния труд.

Кристиан Заксе от сдружението, защитаващо интересите на жертвите на режима в ГДР, казва: "Много често политическите затворници са били принудени да работят със силно отровен живак, или пък са били изложени на изпаренията от тежки метали, което е причинило по-късни ракови заболявания".

Много открити въпроси

Въпросът за отражението на този тежък труд върху здравето на политическите затворници не е докрай изяснено и днес. Темата стана широко обществено достояние едва през 2012 година, когато шведската мебелна фирма ИКЕА призна, че е още от 80-те години на миналия век за нея са работели политзатворници в тогавашната ГДР.

Разбира се, ИКЕА далеч не е била единствената западна фирма, облагодетелствала се от затворнически труд. Около 6 000 фирми са участвали в т.нар. вътрешногерманската търговия между ГДР и ФРГ. Смята се, че около 100 западни фирми са ползвали "услугите" на политическите затворници от ГДР.