Държавата, чийто национален девиз от края на 19 век е "Свобода, Братство и Равенство" и до неотдавна се възприемаше като едно от европейските средища за защита на човешките права, наруши грубо антирасистките директиви на Европейския съюз и записа срамна страница в най-новата си история с репатрирането на български и румънски цигани. Защо и как се стигна до тук е въпрос, на който трябва да си отговорят френските избиратели, които за първи път имат президент, чийто политически ръст едва ли стига и до глезените на Мариана…

България: апатия, покорство, безпринципност

Какво се случи след това? В защита на българските и румънските граждани в 135 града във Франция, в Лондон, Брюксел и Букурещ, в Мадрид, Виена, Рим и Белград на протест излязоха хиляди. И нека да е ясно: не защото всичките тези протестиращи имат специални симпатии към ромите или специални симпатии към България и Румъния. Излязоха заради принципа. Излязоха, за да защитят онзи дух на Европа, който от Общност за въглища и стомана превърна Стария континент в Съюз на равноправни държави, в богато обединение на култури, традиции, нации и идеали.

Излязоха и от чувство за самосъхранение. Нека си спомним Брехт: ако мълчиш при изгонването на ромите, ако мълчиш при разгонването на гейовете, ако мълчиш при изгонването на онези в неравностойно положение, ако мълчиш при изгонването на останалите различни, когато дойдат теб да изгонят, няма да има кой да протестира…

Географията на протестите е показателна - тя е нещо като сеизмограф, който мери концентрацията на гражданска енергия. Според тази скала гражданската енергия в София е нула. Нито един протест. Нито едно забележимо вълнение за груповото експулсиране на хора, за които няма доказателства, че са представлявали заплаха за обществената сигурност.

Диагноза за НЕсвобода

Политиците запазиха безразлично (тактично) мълчание. Забавената жестикулация на двама български евродепутати - на фона на бурната реакция на останалите, е по-скоро диагноза за тяхната несвобода.

А останалите, родните депутати? Те са представителна извадка на обществото - апатични и покорни, вгледани единствено в територията на личния си интерес. Всъщност принципите много рядко са движеща сила по тези краища… И случаят с изгонените български граждани е поредно доказателство за това.

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев