Ратко Младич е добре позната фигура – не само заради извършените престъпления в Хърватия и Босна и Херцеговина по време на юговойните периода 1991-1995 година, за които през 2017 г. получи доживотна присъда, но и защото в продължение на цели 16 години успяваше да се укрие  от международното правосъдие – не без помощта на демократично избрани правителства на Сърбия, и така да възпрепятства задържането си. 

Съдиите от ad hoc трибунала (IRMTC) в Хага – институцията, наследила Международния наказателен съд за бивша Югославия – признаха генерала за виновен по 10 от 11 обвинения, сред които за геноцид и престъпления срещу човечеството. Присъдата на Младич е категорична – до живот.

Отговорността на Сърбия се замита

Работата на трибунала в Хага е изключително важна, защото разкрива и доказва много факти от войните в бивша Югославия. Въпреки това в случая на Младич липсват доказателства за неговите връзки с Белград и по-конкретно с бившия президент Слободан Милошевич и кръга около него. За разлика от делата срещу Милошевич и Душко Тадич (първият обвиняем в Хага) в края на 1990-те, този път Хагският трибунал пропусна да потвърди връзките на Младич със Сърбия, в това число геноцида в шест други босненски общини в началото на войната през 1992 година. За тези престъпления обвинението държеше генерала отговорен, но те не бяха включени в присъдата.

В Сърбия всички решения на трибунала до момента се възприемат като антисръбски. Допълнително фактът, че сръбската държава не е изправяна пред съда, води до това всяка отговорност на Белград за войните и военните престъпления да бъде оспорвана. И до днес продължава да се твърди, че войната в Босна е “война за освобождение на сърбите”, както и че ислямският фундаментализъм е виновен за разпада на Югославия. В резултат от това отношение се изгражда един наратив, според който сърбите са жертви, които биват стигматизирани от света по ред причини, една от които - близостта им с Русия.

Сребреница разклати ценностите на Запада

Геноцидът в Сребреница през 1995-а година всъщност беше част от сръбската стратегия за мюсюлмански коридор, преминаващ през малкото източнобоснеско градче и другите две защитени зони на ООН – Жепа и Горажде, и свързващ Сараево с Турция през Санджак, Косово и Албания. Сърбите разглеждаха това като заплаха за цяла Европа. Затова и Сребреница беше цел на Ратко Младич още от началото на войната през 1992-а.

Войната в Босна постави под въпрос основните ценности на Запада. Сребреница пък дискредитира цялата международна общност. Геноцидът там се превърна в преломна точка на войната, но и в символ на безразличието на западните държави към убийствата на Балканите.

Резолюцията на ООН през 2015 година, която признаваше геноцида и целеше да наложи една обща историческа истина, не беше подкрепена от редица държави, сред които Русия и Китай.

Тези въпроси трябва да получат отговор

На фона на реабилитирането на всички престъпници в Белград, който ги смята за национални герои, остават няколко въпроса, на които сръбските управляващите трябва да отговорят:

Готови ли са те да признаят:

– че институции като югославката армия и тайните служби на Сърбия са били изпълнители на плановете на Милошевич за Велика Сърбия?

– че е имало депортации и кланета на цивилни граждани заради културната и религиозната им принадлежност?

– че има доказателства за полагането на телата на жертвите в т.нар. вторични и третични масови гробове, за обезобразяването на трупове и понякога дори изгарянето им?

– че културно и религиозно наследство е било умишлено разрушавано, за да бъде нанесен удар върху идентичността на несръбски етнически и религиозни общности?

– че липсата на воля на политическия и културен елит на Сърбия за отговорно разглеждане на миналото се превръща в съществена пречка по пътя към Европейския съюз?

– че тенденциозното омаловажаване на сръбската отговорност във войните застава на пътя на нормализирането на отношенията между държавите и народите в Западните Балкани?

– че това води до затъването на сръбското общество все повече в една затворена и назадничава ценностна система?

- и че носенето на наказателна отговорност за определени действия е централен елемент от правовата държава?

Без да признае извършеното от Ратко Младич и неговите престъпления, Сърбия няма шанс да стане едно модерно европейско общество. 

* Соня Бисерко е сред водещите активисти за граждански права в Сърбия. От 1994 година тя е председател на Сръбския Хелзинкски комитет за правата на човека