Още преди присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. международно ориентирани инвеститори насочиха интереса си към страната. След тежката икономическа криза и държавни дългове през пролетта на 1996 г. България явно успя да се съвземе. През миналата година икономическият растеж беше 5%. Държавният бюджет е консолидиран, с бюджетни излишъци на брутния вътрешен продукт. Към това се прибавят същностни реформи, вълна от приватизации на държавни фирми, както и умерена инфлация от под 6%. Проблеми създават слабостите на българската правна система, главно ширещата се корупция и недостатъчните правни гаранции.

Въпреки това инвестиционният климат в България е благоприятен за чуждите инвеститори. Това се дължи, от една страна, на ниските в сравнение с Германия данъчни ставки. Корпоративната данъчна ставка падна на 15%. Пазарът на недвижими имоти отбелязва разцвет. Наред с разширяването на инфраструктурата, на преден план излиза строителството на жилища и административни сгради.

Строи се главно по българското Черноморие, в спортните курорти в южната част на страната и в големите градове: София, Пловдив, Варна и Бургас. В строителството на жилища и администритивни сгради засега преобладават български капитали, а чуждите инвестиции са насочват по-скоро в разширяването на инфраструктурата и в големите проекти. Очаква се това развитие да се стабилизира, независимо че експертите вече предупреждават, че ще се стигне до прегряване на цените. Явно е обачее, че цените на недвижимите имоти в България значително се повишават. Само през 2004 г. българските недвижими имоти поскъпнаха с близо 80%, а през 2005 г. – с още 35%.

Според сегашното законодателство чужди инвеститори не могат да придобиват недвижима собственост в България, независимо дали става дума за физически или юридически лица. Това ограничение на практика обаче не пречи на инвеститорите. То съответства на общата практика недвижими имоти да се придобиват не пряко, а чрез дружества, регистрирани според българските закони.

Българското обществено право има съответствия с обичайните инвестиционни практики в германското право. Промяна в българската конституция от 25 февруари 2005 г. позволява, например, пряко придобиване на недвижими имоти от чужденци, на едва седем години след присъединяването на България към Европейския съюз. До 1014 г. придобиването на недвижими имоти от чужди физически и юридически лица е възможно само чрез посредничество.

Благоприятни за инвестиции в недвижими имоти, особено за затворените фондове на недвижимо имущество са динамичното развитие на сектора на недвижимите имоти, ниските български данъчни ставки от началото на 2005 г. насам, от които германските инвеститори могат да се възползват въз основа на договора за двойното данъчно облагане между Германия и България. По отношение на данъчното облагане в България се прави разлика между физически и юридически лица. Трябва да се има обаче предвид, че в България едноличните фирми се смятат за юридически лица и се разглеждат като самостоятелни данъчни субекти. Текущите доходи на фондовите дружества подлежат поради това на корпоративния данък, който е 15%. Вложителят не подлежи на данъчно облагане и не е задължен да попълва данъчна декларация.

Като инвестиционно средище България е привлекателна за затворени фондове на недвижимо имущество. Като център на търговията между Европейския съюз и Близкия Изток тук може да се използва потенциала на покълващото, динамично пазарно стопанство при стабилизиращи се рамкови условия. В това отношение предишните присъединили се към Евросъюза страни като Унгария, Чехия и Полша показаха, че присъединяването значителен тласък за развитието на пазара на недвижими имоти.