Коментар от Емилия Милчева:

По всичко изглежда, че на 8 януари българският премиер няма да направи хеттрик. Ако използваме любимата на Борисов футболна лексика, идващата сряда му поставя сложна задача: да опази българската врата на три срещи, които ще има в един ден - в Истанбул ще го видим с президентите на Русия и Турция, а в София ще посрещне зам.-държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл. Преди да излети за Истанбул, където Путин и Ердоган официално откриват първата линия на “Турски поток”, Борисов приема в Министерския съвет американска делегация, водена от Хейл. И “Турски поток” отново ще е на масата, заедно с други тръби.

Между два стола

В Истанбул премиерът ще уверява как София бърза с изграждането на втората линия на “Турски поток”, как забавянето е заради някакви задължителни процедури на ЕС, как ще е готова до средата на тази година. А на “Дондуков” ще убеждава пратениците на Вашингтон, че капацитетът на транзитния газопровод през България не е резервиран само за руски газ и за руски доставчици, което би противоречало на европейските правила за алтернативни доставчици. Именно за това настояват и американските власти.

Рисковани игри - като да търгуваш с бинарни опции. Събеседниците му са информирани за развитието на проектите, но едва ли шумните акции на Борисов имат принос за това. Три дни, след като Ердоган изпрати покана за церемонията в Истанбул, премиерът се качи на хеликоптер и полетя над трасето. 150 километра вече са положени, обяви той така гръмко, че да се чуе и в Москва. Най-късно до средата на юни тръбата ще е готова, гласи последното му уверение. От което излиза, че за началото на юли, за когато се подготвя посещение на Путин в България в чест на годишнината от установяването на дипломатически отношения, тя ще може да бъде церемониално открита. Да, газът винаги е бил в арсенала на руската дипломация.

В един друг арсенал също има газ - втечнен. Има и санкции. Месец след споразумението за стратегическо партньорство, подписано в Белия дом от Борисов и Тръмп, делегация от експерти по въпросите на енергетиката и корупцията начело с Дейвид Хейл ще е в София за преглед на изпълнението му. Това означава проверка на място на възможностите за диверсификация чрез внос на американски втечнен газ (LNG).

Във Вашингтон, по думите на Борисов, той убедил Тръмп, че истинската диверсификация е България да ползва природен газ от възможно най-много доставчици, без да се акцентира върху LNG. С или без акцент обаче, американският втечнен газ вече пробива на българския пазар. За 2019 година доставките са малко над 400 млн. куб. м., което е около една седма от годишната консумация на България. Това означава, че за миналата година почти 100-процентовата зависимост от руското синьо гориво е намаляла с близо 15%.

До 2022 г. обаче ще е трудно този дял да бъде сериозно увеличен. Тогава изтича договорът с “Газпром”, който предвижда 80% от доставяните годишно на България 2,9 млрд. куб. м. да бъдат платени - заради клаузата take or pay. Следователно не повече от 20% могат да бъдат “заети” от други доставчици. Дали това може да се промени? Всичко опира до преговори с “Газпром”, но едва ли някой от българска страна би се осмелил. Засега България ще опита да договори с “Газпром експорт” по-ниски цени на доставяния газ. Но не и да постави въпроса за намалените приходи от транзит заради спирането на количествата руски газ по Трансбалканския газопровод.

Една тръба. Руска тръба.

Москва го спря, но не успя да изключи Украйна от пътя на газа си към Европа. Попречиха ѝ американските санкции, одобрени и от демократи, и от републиканци. Резултатът е подписаният на 30 декември петгодишен руско-украински договор за транзит на синьо гориво, а санкциите са насочени към компании, участващи в изграждане на допълнителни линии към втората тръба на “Турски поток” - по дъното на Черно море например. Но дали засягат само този аспект? Развръзката ще е през тази година.

Отсега е ясно обаче, че Борисов трудно ще се измъкне от енергийната скара. Този път няма как да угоди на всички велики сили. А кривите сметки се пишат на данъкоплатците, в това число и 3-те милиарда лева, предвидени за втората тръба на “Турски поток”. От първата България вече получава руски газ.

Впрочем, Борисов и подчинените му наричат тръбата през България “разширение на газопреносната мрежа”. Или “Балкански поток”. Но всъщност няма значение как ще я нарекат. Никой не се съмнява, че е за руски газ.