Коментар на Иван Бедров:

"Вчера изчислявах, че месечната издръжка на охраната на Делян Пеевски е повече от средната пенсия на един български пенсионер, която получава за целия си живот", сподели в национален ефир острието на БСП Антон Кутев. Аз пък изчислих, че ако Кутев и неговите колеги в парламента бяха забелязали това несъответствие преди 5 години например, нито Пеевски днес щеше да бъде наричан „най-големият олигарх“, нито гражданите щяха да треперят заради спестяванията си в КТБ.

Необозримото разрастване на групировката около Цветан Василев и Делян Пеевски нямаше да е възможно без активното съдействие или бездействие на властта - изпълнителна, законодателна, съдебна. И то в продължение на повече от 10 години. Инструментът за това съдействиe или бездействие са институциите, които умишлено бяха разградени, за да не обезпокояват схемата.

А помните ли онзи хонорар?

Преди малко повече от 3 години съдът оправда лидера на ДПС Ахмед Доган за прословутия хонорар от 1 милион евро заради консултации в качеството му на „хидролог“. Когато е получил парите, политикът беше мандатоносител - тоест, правителството бе съставено с мандата на политическата сила, която той оглавяваше. На всичко отгоре същият този политик се похвали публично, че именно той „разпределя порциите в държавата“. Всички виждат, че има конфликт на интереси, само държавните институции не го виждат.

След този случай вече всичко бе възможно. Депутатът Делян Пеевски наистина се движи с впечатляваща охрана. Той не притежава никакъв бизнес на свое име, защото по закон няма право. Не получава и почти никаква заплата, защото не стъпва в парламента, поради което голяма част от възнаграждението му се удържа като санкция. Националната агенция за приходите е институцията, която трябва да следи за несъответствия между доходите и разходите. Чак след сигнала на „Протестна мрежа“ данъчните съобщиха, че при Пеевски и майка му Ирена Кръстева не всичко е изрядно. Откъде са парите им? Предпазителят „НАП“ очевидно не се е задействал.

Днес политици от различни партии публично изричат това, за което всички говорят под сурдинка от години - че депутатът притежава огромни бизнеси, че е монополист на пазара за разпространение на вестници и списания, че има влияние при разпределянето на обществените поръчки. Може да е вярно, може и да не е вярно. Но нито една институция не се е самосезирала по тези твърдения. Нито прокуратурата - за евентуална търговия с влияние, нито Комисията за защита на конкуренцията - за евентуална концентрация, нито ДАНС за нещо по-сериозно. Апропо, ДАНС. Та нали същият този депутат беше избран за председател на Агенцията и дори даде интервю от шефския кабинет.

Лошата новина

„Започвам да се чувствам като във филм“, сподели Делян Пеевски след второто му посещение в следствието покрай историите с „убийствата“ - неговото и на банкера Цветан Василев. Думата е подходяща - голяма част от хората следят случващото се точно като филм. Кой на кого и какво е поръчал? Кой е по-богат? Кой ще даде повече интервюта? Гангстерска война ли е? Развод ли е? При кого ще остане детето-евродепутат? Това, което ни се случва, е резултат от разпада на системата от институции - тоест, държавата. Всички предпазители по веригата не са се задействали и така стигнахме до момента, в който една групировка е толкова могъща, че вътрешните ѝ сътресения са в състояние да срутят държавата.

Лошата новина е, че има само зрители на филма, други не се забелязват. Всички парламентарни партии са в режим „да се снишим и да видим кой ще победи“. Страхът от заемане на каквато и да е позиция създава комични ситуации, в които някои политици се правят, че дори не са чували имената на Пеевски и Василев.

Не става дума за заемане на страна като по време на мач, а за ясна позиция срещу модела на страстване на политическа, икономическа и съдебна власт. Въпросът, на който истинските политици трябва да отговорят, е кое направи възможно възникването и възхода на тази групировка и какво трябва да променим в държавата си, за да не ни се случи това отново. Продължаваме да чакаме отговора.