Защо на състоялите се в неделя евроизбори ДПС спечели 41 процента от гласовете в селата и 45 процента от ромския вот, а партията на Бареков намери подкрепа сред голяма част от гласоподавателите на възраст до 30 години? И как показателите за образоваността на избирателите, подкрепили водещите партии, влияят на политическите идеи, послания и действия? Анализът на тази матрица тепърва предстои, но първоначалните данни дават основания за някои изводи.

Отмъщението на отчаяните

Според социалния антрополог Харалан Александров, ГЕРБ се явява изразител на интересите и стремежите на значителна част от българската средна класа. „За съжаление, електоралното поведение на българите все по-често трябва да се обяснява с марксистки и неомарксистки категории като например класовите интереси. Причина за това са задълбочаващите се неравенства. Част от хората имат дълъг житейски хоризонт, който обхваща и следващите поколения, докато за други хоризонтът се свежда до оцеляване в непосредствено бъдеще. Разделението на обществото на хора с шансове за развитие и хора с шансове за оцеляване е ключово за начина на гласуване“, посочва Александров.

Той не е съгласен с определението, че ДПС е преди всичко етническа партия: „ДПС все повече се превръща в изразител на интересите на бедните и ниско образованите хора от селата. В този смисъл тази партия се явява конкурент на БСП, която видимо е в лоша кондиция. Реформаторският блок пък е изразител на надеждите на заможните и образовани граждани, докато партията на Бареков направи силен пробив благодарение на левия си уклон, въпреки че се самоопределя в центъра“, посочва социалният антрополог.

Той е на мнение, че оттук нататък все повече от онези българи, които влизат в категорията на отчаяните, на губещите, ще търсят своето политическо представителство извън традиционните партии. „Да гласуват отиват именно хората, които най-много зависят от държавата и от политиката. Много от тях са жители на малки градове и села, които се чувстват изоставени, едва ли не предадени от своите проспериращи сънародници в големите градове. Ето защо няма какво да се чудим на успеха на ДПС или на Бареков. Самодоволните градски политици, в това число аристократичният елит на БСП, отказват да се свържат с тези хора. А ако го правят, то е с нежелание и това много им личи. Впечатляващите резултати на ДПС в селата са един вид послание към българските политически велможи. И това послание гласи: Наглеждайте си крепостните селяни, защото те не са ваши по дефиниция. Започват да се бунтуват и си намират други вождове”, казва Харалан Александров.

Експертът смята, че от десните партии единствено ГЕРБ има някаква стратегия по отношение на селските райони: „Това се дължи на обстоятелството, че за разлика от други градски политици, Борисов не се гнуси от селото и блестящо експлоатира своята “всенародност”. Твърдението, че Борисов е елементарен, само по себе си е израз на елементарно мислене. Той е един от най-сложните и многопластови лидери - в него има нещо и от селянина, и от гражданина, и от Живков, и от Сакскобургготски, и от Меркел, и от Путин, и от полицая, и от апаша. Точно затова е толкова трудно да бъде победен“, заключава Александров.

Политологът Антон Тодоров посочва на свой ред, че и до ден днешен не може да си обясни следния парадокс: когато тръгне да си купува, да речем, плочки за баня, българинът е готов да извърши безчет проучвания. Но когато дойдат избори, той не полага почти никакви усилия да разбере защо и за кого трябва да гласува. „Моите наблюдения са, че денят за размисъл в края на всяка една предизборна кампания не е в събота пред неделния вот, а в понеделник - тоест, след вота. Тогава лъсва цялата истина. Надеждите за мигновено благоденствие, обещавано по време на предизборната кампания, се изпаряват мигновено и остава само горчивата мисъл, че грешката е с много дълъг срок на годност - поне четири години“, казва Антон Тодоров. Политологът формулира и едно предположение, отнасящо се до лидера на БСП - а именно, че след като отново се остави да бъде победен от ГЕРБ, Станишев очевидно е изконсумирал и последния си политически живот.

Гласовете на ромите

И още един важен аспект на българския евровот: сравненията между изборните резултати в ромските квартали през миналата година и сега водят до извода, че купуването на гласове е достигнало нови висини. В община Мездра Антон Тодоров е засякъл десетократно (!) по-голям вот за ДПС, отколкото на миналогодишните парламентарни избори. На някои места, например в подвластното на ДПС село Цар Самуил в Лудогорието, Движението си поделя първото място с партията на Бареков. „Нека не забравяме, че без съгласието на ДПС това не би било възможно“, посочва Тодоров.

Деян Колев, председател на ромската неправителствена организация „Амалипе“, подкрепя твърденията за търговия с гласове в ромските квартали. Причините за това явление трябва да се търсят не само в бедността, но и в липсата на адекватно ромско представителство в политическия живот, казва Колев и добавя, че основни „брокери“ на ромски гласове са местните „барони“. „Обикновено това са собствениците на хранителни магазини в ромската махала, които раздават продукти на вересия и така правят длъжниците си зависими. Схемата наподобява модела „Ковачки“ в Бобов дол”, посочва Деян Колев.