Новите разкрития за шпионската дейност на американската Агенция за национална сигурност (АНС) не са изненада. Всяка уважаваща себе си тайна служба се опитва да се добере до колкото е възможно повече информация. Затова щеше да е наивно да вярваме, че в шпионската си дейност в Германия американците са се задоволили само с подслушването на канцлерката Ангела Меркел. Министри и високопоставени държавни служители винаги са били обект на следене - още дълго преди тъй наречената дигитална революция.

Защо не си правят преглед на печата?

Но заслужават ли си всички тези шпионски усилия? Документите, публикувани от Уикилийкс, показват ясно колко неатрактивни са повечето сведения, събрани от АНС с много работа и пари. Повечето от тези информации могат да се прочетат и във вестниците или официалните прессъобщения на германското правителство. Американският данъкоплатец би могъл да си спести много пари, ако във Вашингтон възложат на някого задачата да изготвя най-обикновен преглед на чуждия печат.

От политическа гледна точка обаче тези разкрития са още една тежка обида. Привикването на американския посланик в германското канцлерство е в случая възможно най-безобидната реакция. А и изобщо не е сигурно, че германският протест ще предизвика някаква промяна в поведението на американците.

През последните няколко години правителството на Обама реагираше твърде уклончиво на всички развития около АНС. И не направи почти нищо, за да успокои поне мъничко своите съюзници. Макар да ограничи малко правомощията на тайните служби, шпионажът в чужина си остана непокътнат. И ако не се случи нещо по-съществено, вероятно ще трябва да свикнем с мисълта, че със САЩ е възможно само служебно партньорство. Истинско приятелство, за което пледираше германската канцлерка, очевидно не може да има - не и при това положение.

Подценени опасности

В Германия с въпроса се занимава парламентарна разследваща комисия. Но работата ѝ е всъщност обречена. Тъй като не може да разпитва американски свидетели, тя трябва да разчита на разкрития, направени от трети лица, за които обаче никой не знае чии интереси точно защитават.

Много по-важно за Германия е да подобри своята защита срещу шпионаж. Дълго време Берлин подценяваше опасностите, свързани с тоталното "омрежване" на света, в който живеем. Хакерската атака срещу Бундестага е поредното доказателство. Тя показа и друго: че Германия трябва да се защитава далеч не само от съюзническите служби.

Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main