Коментар от Полина Паунова:

Мартин е на седем. Тази година тръгва на училище. Юрий е с една година по-голям и вече е жертва на българската образователна система. Първият е син на 34-годишна „бяла жена”. Вторият е роден в ромско семейство. Майката е болна от множествена склероза, бащата работи в обслужващия сектор. Мартин и Юрий са приятели и тичат в една от преките зад читалището в Орландовци - район, който през последните няколко дни се превърна в арена на ожесточена ромско-българска разпра.

Майката на Мартин води двете деца на кино. Родителите на Юрий не могат да си позволят това удоволствие. Юрий научи Мартин да псува. Така го псували „белите деца” в местното школо.

Имената на децата, разбира се, са променени. Мартин е син на моя приятелка. А в дома им се водят ограмотителни разговори от типа защо Юрий е по-тъмен, защо другите деца му крещят „мангал“ и защо когато двете момчета се скарат, им е позволено всичко друго (за което после ще има наказания), но не и да се обиждат на цвят на кожата.

Майката на Мартин - 34-годишна българка, е израснала в Орландовци. В момента оглавява висшия мениджмънт на голяма чужда компания в България. Никога не е била ограбвана от роми. Майка ѝ, която до ден-днешен живее там - също. В неделя Мартин и Юрий не са се виждали. Опасно е. Пропаднала е и идеята за кино.

Сценарият

Това е малък страничен ефект от нажежените страсти в квартала. На пръв поглед - нищо особено. В действителност обаче е тежък проблем.

Юрий и Мартин ще се видят другата неделя. А какво ще се случи с онези малки хлапета, които в понеделник срещу вторник, по информация на „Дневник”, бяха в първите редици на протеста в Орландовци?

Нищо по-различно от това, което сполетява родителите им. Ще бъдат използвани за поредните предизборни цели, преди поредния местен или парламентарен вот. В момента това вече се случва - още не са изстинали страстите от конфликта между българи и роми в Гърмен, а в Орландовци избухна сходно напрежение. Сценарият прилича не само на гърменския, но и на множество други спречквания от последните години, прераснали в сблъсъци. Катуница е последният по-едър пример. А предходният е пребитият с тръби професор в столичния квартал „Захарна фабрика“. Ужасът се разигра в края на май 2005 година. Месец по-късно, в края на юни, бяха парламентарните избори. А преди местните избори през 2003 година се стигна до случая с клана „Зрънкови“, чието „турне“ из цяла България месеци наред беше повод за етнически разсъждения.

Ако проследим събитията, ще забележим и друга тенденция, освен предстоящите избори - подобни етнически сблъсъци се случват често около национални празници. Случайност ли беше, че сагата в Гърмен започна в навечерието на 24 май, а орда агитки, рокери и прочие родолюбци се изсипаха в общината на 2 юни? Отново по 24 май се разигра инцидентът в „Захарна фабрика“. Драмата в Катуница пък се случи около 22 септември.

"Не плащат ток, крадат, бият..."

Основните аргументи, използвани от медии, граждани и политици в обговарянето на подобни ситуации, са, че ромите са безнаказани, не плащат ток, крадат, пребиват лекари и прочие. Но какво показва официалната статистика? По данни на МВР регистрираните кражби в Гърмен са четири на брой. Главният секретар на министерството уточни, че тази цифра може и да не отговаря на реалния брой на набезите, но официално само четирима души са подали оплакване в полицията.

Сходен е етюдът „Москов срещу ромите“, разиграл се в началото на годината. Според данни, изнесени от здравния министър, през 2014 година е имало 227 нападения над лекари, като 175 от тях са били извършени от роми. Но както се оказа, регистрираните в МВР случаи са едва 17 на брой.

Данните са достатъчно красноречиви. В „етническите конфликти“ българите много искат ромите да спазват закона. Самите те обаче очевидно не разчитат на неговите пазители, щом при нередности не се обръщат към полицията. Аргументът „не вярваме на полицията“ тук не важи, тъй като същите тези хора искат държавата да ги защитава от набези. Но как да се случи това при положение, че в официалната статистика набезите на практика не съществуват?

Другият мотив, който шества из медиите и обитава кръчмарските разговори за ромския проблем, е, че в махалите не се плаща ток. Видите ли, ако българин стори същото, електрозахранването му веднага ще бъде спряно. Но според една статистика, публикувана през 2013 година, само един от всеки сто софиянци си плаща редовно парното.

Граждани срещу държавата си

Така че проблемът не е междуетнически. Противопоставянето не е българи срещу роми. Противопоставянето е гражданите на България срещу законите на България.

И докато заради редица социални фактори и най-вече заради липсата на образование ромските квартали съществуват в друг обществен строй, за „белите улици” на Орландовци оправдание няма, защото се предполага, че обитателите им са поне образовани.

В махалата няма върховенство на закона. Има неформален лидер, от когото зависи всичко - от „бизнеса“ до живота в гетото. Нерядко главатарят казва кой ще има достъп до незаконен ток или незаконен парцел. Там полицията не влиза. Не влиза, защото българите рядко използват номер 112. А манталитетът е такъв, че ако можем, и ние няма да си плащаме тока. Ако можем, и ние ще си продадем гласа за 20 лева. След всеки вот телевизиите показват омерзен избирател, който се възмущава, че „циганите ги купуват“. И нерядко следва изречението: „Защо никой не ме купува и мен“.

С всичко казано дотук не твърдя, че проблем с ромите няма. Напротив - има и той е голям. Ако държавата не положи усилия да интегрира махалите в градовете, към които са се оформили, те ще се еманципират. И тогава Гърмен и Орландовци няма да бъдат инсценировка. Ще бъдат черен сценарий, чийто край няма да е предвидим за сценаристите му. И няма да служи просто за подгряване на предстоящи избори. Тогава няма да бъде възможно и приятелството между Мартин и Юрий. Квартал Орландовци - също. А това означава край на държавността - край, към който вървим устремено и ние като граждани. Защото в Гърмен има само четири кражби, а нападенията над лекари за миналата година са едва 17…