Преди по-малко от година западният алианс изглеждаше окончателно сразен. Мисията в Афганистан завърши с провал, а най-силният военен съюз в света не беше в състояние да осигури дори що-годе организирано изтегляне от летището в Кабул. Западните елитни войници бяха принудени да напуснат унизени - като губеща страна срещу зле екипираните, но силно мотивирани талибани.

Милиарди за въоръжение в Европа

Но по-малко от година по-късно, НАТО преживява своеобразно възраждане. Войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна се погрижи всичко това да стане реалност. На срещата на върха в Мадрид бяха взети важни решения, които ще променят и Алианса, и всички общества.

В Европа предстои безпрецедентно превъоръжаване. Броят на войниците, готови за бързо разгръщане в случай на криза, ще се увеличи в пъти. Милиарди и трилиони ще бъдат инвестирани в армията. Това са пари, които ще се вземат от други места. Те ще липсват в училищата, в здравната система, в разширяването на железопътната инфраструктура. Но колкото и да е горчиво хапчето - за съжаление то е необходимо.

Щом дипломацията не намира изход, а агресор като Путин пуска танковете си и бомбардира цели градове, Западът е длъжен да разполага с алтернатива на подчинението. Затова сега се залага на въоръжаване и възпиране, независимо от всички трудности, пред които тази стратегия ще ни изправи.

Военният съюз като общност на ценности

За да не се разпаднат либералните общества на Запада при вида на тези трудности, трябва да е ясно, че в момента е нужно да се защитават ценности. Ненапразно НАТО беше създаден като общност на ценности. Но тъкмо в това отношение Алиансът не успя да се представи в добра светлина на срещата в Мадрид.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който потъпква либералните ценности в страната си, унищожава свободата на словото и обявява политическите си опоненти за терористи, щом се окаже притиснат политически, на срещата в Мадрид преживя истински триумф. В продължение на седмици той блокираше молбите за присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО.

Триумфът на Ердоган в Мадрид

Какво излиза всъщност? Един авторитарен лидер беше в състояние да попречи на две безупречни скандинавски демокрации да се присъединят към НАТО, независимо от положителната воля на 29 страни членки на Алианса. Сделката от Мадрид, която беше отбелязана като пробив, вероятно само ще насърчи Ердоган да продължи да изнудва. Сега му е гарантирано в писмен вид, че има право да иска подкрепа в борбата срещу войнствени кюрдски организации.

По отношение на Кюрдската работническа партия (ПКК), която е забранена и в Европа, това може и да е оправдано. Но Ердоган има предвид всички кюрди - и особено получилите убежище в Швеция. Той ще поиска изрично те да бъдат екстрадирани и предадени на Турция. Твърди се, че вече се подготвят списъци.

Борбата на Ердоган срещу YPG

Особено циничен и опасен за НАТО е опитът на Ердоган да мобилизира партньорите и срещу кюрдите в Сирия, срещу кюрдската милиция YPG. Това са тъкмо онези групировки, които по поръчение на Запада и с подкрепата на Съединените щати свършиха мръсната работа в Сирия, изнасяйки на гърба си кървавата борба срещу ислямистите.

Фактът, че Ердоган подхвана своя собствена война срещу тях и нахлу в Сирия, нарушавайки международното право, възмути много от партньорите в НАТО. В резултат от това те прекъснаха доставките на оръжие за Анкара.

Добре познат разколник

И по този въпрос Ердоган си тръгва с триумф от срещата на върха в Мадрид. Само часове след сключването на сделката за Швеция и Финландия стана ясно, че САЩ смятат да съдействат за модернизирането на турските изтребители. Това не се беше случвало отдавна.

Тъкмо по време на най-опасната конфронтация с Русия от десетилетия насам, турският президент блокира разширяването на НАТО на север в името на своите тясно национални интереси. Това отслабва Алианса като общност на ценности. НАТО не бива да позволява на Ердоган да сее разкол с нови солови акции в бъдеще.