На времето този мой приятел слушал ВВС и другите вражески радиостанции и от тях узнал, че за първи път човешки крак стъпва на луната. Чул и прочутата реплика на Армстронг за малката му стъпка, която всъщност се оказала гигантската крачка за цялото човечество. Силно развълнуван, приятелят ми си пуснал точката, за да чуе новината, далеч по-ясно и по държавното радио.

За негов голям потрес новините на държавното радио започнали с информация за реколтата в някакво ТКЗС. Нито дума за първия човек, стъпил на луната. Това бил огромен сблъсък на моя приятел със социалистическата действителност. Тогава той бил все още млад. Близо двайсет години по-късно той все още се възмущаваше, гледайки Кеворкян по държавната телевизия, който се правеше, че няма олимпиада в Лос Анджелис. В края на 80-те, което и аз помня добре, пък се случи Чернобил, но тогава моят приятел вече беше подготвен и знаеше, че

липсата на новини означава само едно

а именно – лоша новина и огромна опасност. Въпреки всички лекари, политици, журналисти, които се изреждаха да ни успокояват по единствената телевизия, той не вярваше и бе твърде убеден, че трябва да се направи нещо. Той нямаше никаква информация, но инстинктът го подтикваше да размишлява върху последиците и да се опита да предпази по някакъв начин близките си. Защо ви разказвам всичко това? Защото си спомних за арогантността на комунистическата пропаганда, когато слушах обясненията на премиера Станишев и съпартиеца му Овчаров, както и на видни представители на социалистическата партия относно спрените пари по програмата ФАР.

С абсолютно същата наглост и арогантност, каквато имаха техните предшественици, те се опитват да ни убедят, че светът, в който живеем, не е това, което виждаме. Че ЕС е потънал в корупция и се държи несправедливо с България, на която всичко й е наред, а най-вече управлението и политиците. Въпреки че мнението на чиновниците от Брюксел се споделя от по-голямата част от българското население, въпреки че и западни, а и наши вестници описват подробно катастрофалната зависимост на българската политика от българската мафия и че за всички е ясно, че

в България правосъдие няма

Станишев и другарите му твърдят точно обратното. Започнаха да търсят сметка на ЕК за отношението й към България, а на всичкото отгоре пренесоха и собствения си манталитет върху европейските политици, като ни обясниха, че това поведение е било продиктувано от партийните интереси на европейската десница, която искала да злепостави лявото управление на България. Преди години те загубиха тази битка. Въпреки тоталната пропаганда, социализмът приключи с катастрофа. Днес се случва същото, защото на наглия им тон Брюксел отговори с още по-тежки критики и с реалната заплаха да изгубим още от европейските пари. И то не защото европейците са лоши хора, а защото българското правителство се провали по всички фронтове – най-вече в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Всъщност „провали” не е точната дума, защото това правителство, а и всички предишни, въобще не са правили опити да се справят с тази престъпност. Те я отгледаха и си живяха добре с нея. Очевидно е, че това съжителство ще става все по-трудно в европейския контекст. Социалистите и този път ще се провалят, но и този път провалът им в управлението ще бъде провал за всички български граждани, които за пореден път ще почувстват по джоба си некадърността на българските политици.