Президенти, премиери, министри, политически лидери - това са главните действащи лица в един смущаващ парад на звездите, разиграл се в съдебните зали от Париж до София. През отишлата си 2012 година рекордно количество високопоставени европейски политици имаха взимане-даване с правосъдието: бившият френски президент Никола Саркози, бившият италиански премиер Силвио Берлускони, бившият германски президент Кристиан Вулф, бившият унгарски президент Пал Шмит. Българските примери са два, като и двата случая приключиха с оправдателни присъди: първо беше оправдан бившият министър на отбраната Николай Цонев, а после и бившият министър на здравеопазването Божидар Нанев.

По-по-най

През ноември 2012-та на бившия френски президент Саркози му се наложи да се яви пред съда, след като го бяха обвинили, че неправомерно е получил 150 000 евро за предизборната си кампания от собственичката на фирмата Л'Ореал. Незаконното в случая е, че френското законодателство забранява на юридически и физически лица да финансират политически кампании с повече от 4 600 евро. Всъщност скандалът избухна още през 2010 година, но тъй като по това време Саркози беше президент, той не можеше да бъде съден - заради имунитета. Тъкмо Саркози е човекът, който влезе в съда през задния вход, като преди това беше изпратил пред главния вход празна луксозна кола за примамка.

През октомври пък беше осъден бившият италиански премиер Силвио Берлускони. Съдът в Милано му „даде” четири години затвор и му забрани да заема държавни длъжности в продължение на три години. Причината: данъчните измами, извършени от Берлускони. Съдът стигна до заключението, че бившият италиански премиер изкуствено е надувал цените на правата за разпространение на филми, закупувани от собствените му фирми-фантоми. Незаконните приходи били укривани в чужбина, като по този начин Берлускони си спестил голяма част от данъците, които трябвало да плати на родна Италия. Бившият премиер обжалва присъдата.

Няма друг европейски политик с толкова много наказателни дела. Берлускони има едно висящо дело за секс с малолетна, а прокуратурата в Милано е готова за още две дела срещу него - за подкупване на свидетели и за телефонно подслушване на политици от опозицията.

Следват още два случая от Европа, които може и да не са свързани непременно със съдебни зали, но приключиха с оставки. Президентът на Унгария Пал Шмит се оттегли от поста си, след като го уличиха в плагиатство. Оказа се, че е преписал дисертацията си. След като това бе установено, му отнеха докторската титла. Това стана през април 2012-та.

Българският "принос"

През февруари пък оставка подаде президентът на Германия Кристиян Вулф. Дотам се стигна, след като прокуратурата в Хановер поиска имунитета му, а пресата го подложи на силен натиск. Домът на бившия президент беше обискиран в рамките на разследване за неправомерно възползване от служебното му положение. Прокуратурата твърди, че докато е бил министър-председател на провинция Долна Саксония, Вулф се бил възползвал от изгоден кредит и от безплатни почивки, осигурени му от богати бизнесмени.

Българският принос към този парад на звездите в съдебните зали е двоен. Става дума за делата срещу двама министри - на отбраната Николай Цонев и на здравеопазването Божидар Нанев. Тези дела обаче са не толкова илюстрация на злоупотреби от страна на високопоставени политици, колкото красноречив пример за безпомощността на българското правосъдие. През октомври 2012-та Николай Цонев беше оправдан по обвинението, че е подкупил следовател, разследващ закупуването на военна комуникационна система. А през декември 2012-та Божидар Нанев беше оправдан и на втора инстанция по обвинението, че е ощетил държавната хазна с търга за Тамифлу по време на свинския грип.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел