В новата си книга Сарацин, прочул се с някои свои ксенофобски тези, де факто обявява, че в Германия не съществува свобода на мненията. В страната господствала "диктатура на политическата коректност", в която строго се следяло какво е разрешено да се казва и какво не. От гледна точка на Тило Сарацин, това води до принудителна унификация на мненията, до нещо като "духовен социализъм" - и то както в политическо, така и в езиково отношение. Германия била ръководена от нещо като "картел на мненията", чиято политическа ориентация била предимно лява, екологична и социална. Въпросният картел освен това бил убеден, че е пазител на една "по-висша, морална истина".

Диктатура на политическата коректност?

Поводът за тези унищожителни оценки са някои от собствените преживявания на Сарацин по повод предишната му книга, озаглавена " Германия се самоунищожава". В нея авторът изразяваше провокативните си тези срещу мигрантите в страната и най-вече срещу турската общност, обявявайки я за изостанала и нежелаеща да се интегрира.

И сега Сарацин притопля част от старите си тези за мигрантите, обявявайки, че западните общества се ръководят от някакво полурелигиозно желание за унифициране на различията с цел постигане на политическа коректност. В новата си книга той формулира и 14 аксиоми, които, според него, доказват наличието на диктатура на политическата коректност. Тези аксиоми били постоянно възпроизвеждани и от средствата за масова информация.

Така например той се дразни от тезата за равенството между хората. Твърди, че различните им способности се дължат на различия във вродения им интелект, а не на разлики в образованието и възпитанието, което са получили. Сарацин протестира и срещу възгледа за еднаквата значимост на отделните култури. По-конкретно той твърди, че ислямът не може да бъде наречен "култура на мира" и че не обогатява културния живот в Германия. Освен това според него мъжът и жената по рождение имат различна интелигентност, а западната култура превъзхожда всички останали по света. Не на последно място Сарацин твърди, че развиващите се страни сами са виновни за изостаналостта и бедността си. По отношение на актуалния в Германия дебат за притока на бедни роми от Източна Европа, Сарацин обявява, че политически коректното обозначение "синти и роми" само прикрива същинския проблем, без да го решава.

Сарацин в ролята на жертва?

Самият Тило Сарацин се вижда в ролята на жертва на тази "политическа коректност". И явно тази роля му се нрави. Но жертва ли е всъщност той? 69-годишният днес Сарацин е следвал икономика, заемал е различни високи постове в германското министерство на финансите, бил е и член на борда на Германската централна банка. Казано по друг начин: той едва ли е от хората, които нямат възможност да изкажат мнението си пред обществото. Тъкмо обратното, възможностите му да участва в съставянето на общественото мнение са значими. Тъкмо с тези възможности впрочем Сарацин печели и своите милиони.