За гражданите на страна, която след отърсването си от диктатура полага усилия за изграждането на демократична система, няма нищо по-опасно от лошия пример, който може да й бъде даден от други, отдавна вече демократични страни. В това отношение посткомунистическите нации в Централна и Източна Европа получават от доскорошния ЕС и от САЩ особено лош нагледен урок. Това е в сила най-вече за начина, по който се подхожда към финансовата криза, което пък освен върху демокрацията хвърля отрицателна сянка и върху свободната пазарна икономика. Още по-силно засегнати са класическите правила, по които в правовата държава се случва балансирането на противоречащите си интереси.

Валидни ли са още ценностите?

Честната игра и равновесието на силите са лайтмотивите, произлезли от британската традиция и намерили разпространение по света. Сега именно наподобяващите гражданска война изстъпления в английските градове и скандалът с Рупърт Мърдок доказват, че старите стойности вече не са валидни там, където са родени.

Правовата държава е открита някога в древния Рим, но въпреки това днешната демократична Европа е бездеен наблюдател на това как един мачо на име Берлускони нанася унищожителни удари на правовата държава. Да не говорим пък за жалкото състояние на Гърция - родината на демокрацията. И в САЩ - млада държава, но и относително стара демокрация - не други, а радикалните републиканци демонстрираха как от инат може да се докара до ръба на пропастта не само една велика сила, а и целият свят.

Компромисът е в основата на демокрацията

Не друго, а именно компромисът между политическите противници е съществена характерна черта на демокрацията. А компромисът е трудно да бъде научен и оттрениран след излизането на една страна от диктатура. От Чехия до България и от Естония до Албания обществата в преход страдат от това, че партиите воюват неистово помежду си в сляпа ярост, а осъзнаването на общата отговорност се ражда твърде бавно. Последствието е политическо безветрие, поради което и борбата срещу корупцията и клиентелизма не напредва истински. Правовата държава все още не функционира, както би трябвало. Впрочем това е валидно и за бившата ГДР, която исторически погледнато, е също общество в преход.

И източногерманската /по произход/ федерална канцлерка Ангела Меркел е млада по отношение на демократичния си опит, а може би тази е причината, обществено важни промени като отказът от ядрената енергия и смяната на досегашния курс по отношение на еврото да се извършват без вътрешнопартиен и обществен дебат.

Къде остана демократичната пролет?

Тъжна картина предлагат в момента западните демокрации. Отчасти това обяснява защо няма взрив от възмущение, когато един унгарски Макиавели на име Виктор Орбан, дърпа юздите на печата в страната си. А къде остават гласовете, които да заплашат режима в Украйна със санкции ако продължава по толкова безсрамен начин да преследва политическите си противници?

Само 20 години изминаха, откакто Европа отпразнува демократичната си пролет на народите. В наши дни се създава впечатлението, че много неща са в застой. А постигнатият напредък в Централна и Източна Европа се компенсира негативно от ретро-развитието в старите страни-членки на ЕС, които обременяват мирното съвместно съществуване най-вече с неимоверните си държавни дългове. Това лято не е хубаво за народите в Европа.