20 години след промените, в България сякаш започва истинска лустрация - не просто отваряне на досиета, а отстраняване от длъжност на обвързаните с ДС. Как се стигна до този невероятен обрат след години на отлагане, полумерки, частично открехване на архивите и неколкократни промени в законодателството? След като десетилетия наред упорито се твърди, че българското общество не се интересува от миналото и иска да се затвори страницата? Как така изведнъж министри и посланици бяха принудени да подадат оставки? Много просто: задейства се чудодейният външен фактор. Този път хората с досиета се оказаха посланици в ЕС и НАТО, а чуждата преса посвети значително внимание на този скандал.

Никой не е пророк в родината си

За да се промени нещо в България, натискът трябва да дойде от чужбина. Само казаното отвън тежи. Това е известно отдавна и донякъде повтаря библейската истина, че никой не е пророк в собственото си отечество. Нова Европа колективно доказа тази максима, като постигна най-големия си напредък тъкмо по времето, когато беше подложена на предприсъединителния натиск отвън.

Днес Западна Европа си дава ясна сметка, че вече няма лостове, за да влияе върху новите страни-пълноправни членки. ЕС дръпна последната възможна спирачка - за Шенген, за да накара България да се справи с корупцията и прорастването на мафиотски организации в тъканта на държавното управление.

Примерът на Унгария също е показателен. Еврокомисията и многоборйни медии в Европа реагираха остро срещу новия медиен закон. Отворено писмо в защита на свободното слово изпратиха и 70 правозащитници, сред които най-авторитетният бивш чешки дисидент и президент Вацлав Хавел. В писмото за Унгария се казва, че е „несвободна демокрация”. Как да тълкуваме модерните термини „несвободна” или „дефектна” демокрация е важен въпрос, но в случая по-важното е, че самата Унгария със сигурност не би си позволила подобен медиен закон в предприсъединителния период. Та нали тогава трябваше да доказва, че покрива Копенхагенските критерии, сред които са демократични институции и свободни медии.

Класически пример за силата на външния фактор бяха чуждите западни радиостанции, които за съжаление спряха излъчванията си след присъединяването на новите демокрации към НАТО и ЕС. През 2002 година, в навечерието на разширяването на Северно-атлантическия съюз с шест нови демокрации Радио Свободна Европа излъчи поредица от интервюта с американски представители, които ясно дефинираха понятието готовност за членство. Към словаците например бе отправено отчетливото послание да не връщат на власт автократа-националист Владимир Мечияр, ако искат да влязат в престижния западен клуб. Братислава чу това послание - и бе поканена за член на НАТО.

Най-мощното средство за натиск отпадна

Румъния пък отнесе доста шамари от ЕС заради състоянието на домовете за изоставени деца и заради безконтролните международни осиновявания. Букурещ взе трескави мерки, за да бъде приета в ЕС, но днес общността вече не може да направи почти нищо, когато деца умират от недохранване в български домове.

В Чехия сигналите за корупция открай време идват главно отвън. Наскоро пристигна писмо от швейцарски прокурор по повод подозренията в корупция срещу някогашния чешки премиер Станислав Грос при приватизацията на въгледобива. Други известни афери - за лизинга на изтребителите Грипен, например - също бяха катализирани отвън, от Великобритания и от шведските медии. Срещу чешки заместник-министър на отбраната пък отправи обвинения в корупция бивш американски посланик в Прага.

И най-големите адвокати на европейското разширяване на Изток съжаляват за едно: че с присъединяването на Нова Европа към ЕС отпадна външният коректив. Защото перспективата за еврочленство бе най-мощният фактор за промените. По-мощен дори от самото членство!