Докладът съдържа твърде много тревожни констатации. Още публикуваните първи две части от изследването на експертите, които бяха представени в началото на февруари и на април очертаваха доста мрачна картина. В дългосрочен план земята е заплашена от повишаване на средните температури с до шест и половина градуса. В зависимост от това, за кой региона на земята става дума, това би могло да доведе до изключителни засушавания или до наводнения. Толкова по-важни са изводите в третата част на доклада, където се назовават мерки, с чиято помощ могат да бъдат поне забавени неблагоприятните промени в климата. Става дума например за стриктно спазване на максимално допустимите нива на въглероден двуокис до 2015 година, за стимулирането на алтернативните енергийни източници, за изоставянето на въглищата като фосилен източник на енергия, но и за разширяването обема на атомната енергия. Мерките – разбира се – не са нови, но придобиват още по-голяма тежест поради това, че са назовани от експертите на Световния съвет за климата и неговия международен форум. Въпреки всички неблагоприятни заключения, в него има и оптимизъм. Най-важното послание на доклада на ООН гласи : Все още не е прекалено късно! Не бива да се отказваме от борбата срещу неблагоприятните промени в световния климат!

Дали обаче тези предложения ще бъдат въведени на практика по света и дали политиците от всички страни сърцато ще се възползват от този шанс , за да се противопоставят единно на заплахата с помощта на обща стратегия? Едва ли. В крайна сметка Световният Съвет за климата е само експертен съвет без политическа власт и второ, международната общност е безнадеждно разединена тъкмо по въпросите на защитата на световния климат. И в Банкок, така както и на други места преди това, обичайните противници на спешни действия – САЩ и Китай – отново се опитаха да омаловажават, да бавят и да осуетяват каквото и колкото могат. Китай например недоволства силно по повод заключенията относно въгледобива, защото смята именно с помощта на този най-евтин енергоизточник да развива индустрията си. Затова и в крайна сметка някои от изводите и прогнозите, както и от препоръките на експертите от Световния съвет за климата останаха доста смекчени в сравнение с първоначално изказаните.

Макар да няма почва за истерични очаквания за края на света, все пак е ясно, че околната среда се променя. Хората са длъжни да се подготвят за тези промени, да ги вземат насериозно и да се нагодят към тях като стимулират развитието на технически иновации, с чиято помощ по –добре да се отговори на предизвикателствата на бъдещето. Възможности за това има и те бяха назовани от експертите на ООН.

Не би било зле Германия да тръгне напред, показвайки положителен пример на останалите. Защото в Германия политиката по отношение на околната среда играе голяма роля. Радостно е, че германската индустрия осъзна този факт и че се опитва да внедрява все повече екологична техника. Моторът на това развитие са потребителите, които отдават голямо предпочитание на продукти, не замърсяващи околната среда. Опазването на климата – следователно – може да бъде рентабилно. Не на последно място и поради това, че разходите за превенция са далеч по-малки, отколкото разноските, които ще възникнат вследствие на промените в глобалния климат. Перифразирайки известната фраза на Горбачов може да се каже че онези, които закъснеят, ще бъдат наказани от климата.