След спешно едночасово заседание със Съвета за национална сигурност, последвало новината за края на 30-годишното управление на президента на Египет Хосни Мубарак, президентът на САЩ приветства официално събитието: „Не са много моментите в нашия живот, в които имаме привилегията да станем свидетели на писането на история. Това е един от тези моменти. Народът на Египет каза думата си, гласовете му се чуха и Египет никога вече няма да е същият.”

В изявлението си Обама постави акцент върху мирната победа на народа на Египет, която нарече „освобождение”, и призова военните, в чиито ръце е поставено временното управление, да осигурят преход към свободни и законни избори.

Тревогата на Вашингтон - очевидна

От началото на протестите в Египет Вашингтон е разтревожен и това състояние надали скоро ще отмине. Залозите на САЩ в Египет са огромни. Една трета от цялата американска чужда помощ отива за Израел и Египет. Египетският дял възлиза на 1.5 милиарда долара годишно, предимно за военни цели. Приятелството с Египет е фрагмент от сложна стратегия за поддържане на равновесие в Близкия изток, равновесие, чието нарушаване може да предизвика най-големия възможен световен „ефект на доминото”.

Веднага след началото на протестите в Египет американските политически експерти бяха единодушни, че Барак Обама се е озовал в едно от най-деликатните положения, в които някога е изпадал американски президент: между чука на партньорството с дълбоко недемократичния режим на Хосни Мубарак и наковалнята на пропагандираните идеи на демокрацията. Между симпатията към хората на Египет и желанието за поддържане на едно крепящо се на режима на Мубарак статукво, което беше удобно както за САЩ, така и за техните съюзници в региона.

Сега Египет се опитва да се насочи към демокрация, но САЩ не бяха подготвени за това. Няма никакво съмнение, че американската администрация не е очаквала събитията в Египет и не беше подготвена за толкова рязка смяна на баланса на силите. Адмирал Майкъл Мълън, най-висшият американски военен, заяви съвсем открито, че Египет е поднесъл „изненада”. Дори говорителят на Белия дом не отрече вчера на специалния брифинг за Египет, че ситуацията „създава затруднения”.

Какво губи САЩ с оттеглянето на Мубарак?

В момента Египет е единствената тема в главните американски медии. От предаванията, обхващащи коментари и реакции на водещи експерти, стана ясно, че в момента Белият дом изчислява какво губи с падането на Мубарак. По думите на експерт на СиЕнЕН: каквото и да се случи в бъдеще, промяната в Египет е загуба за САЩ. Каквото и правителство да дойде на власт, при всички случаи то ще е по-малко приятелски настроено към САЩ от режима на Мубарак, то няма да предложи същото ниво на военно и антитерористично сътрудничество, а САЩ никога вече няма да имат същото влияние в Египет.

Предпочитан от САЩ за следващ ръководител на Египет би бил вицепрезидентът Омар Сулейман. Сулейман има близки отношения с американския вицепрезидент Джо Байдън, освен това според коментаторите той прекарва по-голяма част от времето си в Израел - но в тези часове никой не знае дали той има политическо бъдеще. Други надежди за опазване на някакви канали на влияние са чрез тесните лични връзки между военните на двете страни: адмирал Майкъл Мълън и секретаря по отбраната Робърт Гейтс имат над 20-годишни приятелски контакти с египетските военни. Според много от коментаторите това е шансът - чрез техните лични контакти да бъде опазено някакво американско влияние в Египет.

Сянката на страха

Тревогите се простират и върху това кой може да бутне следващата плочка на доминото: Иран, Саудитска Арабия или Пакистан, или дори миниатюрният Бахрейн, където следващата седмица започват протести.

Израел и много от 6-те милиона евреи в САЩ смятат, че държавният секретар Хилари Клинтън и президентът Барак Обама не правят доататъчно, за да предотвратят включването на ислямски фундаменталисти в политическия диалог в Египет. И тази тема ще е с много продължения, тя едва сега започва.

В брифинга за Египет вчера говрителят на Белия дом Робърт Гибс заяви: „Мисля, че не трябва да се страхуваме от демокрацията”. Но започващата в Египет демокрация не е точно тази демокрация, която САЩ желаят – тя не е демокрация, която те са планирали, нито пък демокрация, която ще могат да контролират.