Свободата на събранията е сред най-важните ценности. В член 8-ми на конституцията се определя недвусмислено, че “всички гщермански граждани имат правото, да се събират мирно без регистрация или разрешение”. Ограниченията на това право са възможни, но не бива да нарушават същината на това основно право. В този смисъл Бундестагът предприе известна еквилибристика, която всъщност още не е завършила.

С допълнението към Закона се цели улесняване на забраната за дясно-екстремистки сборища на определени паметни места, като например около мемориала на холокоуста в Берлин. Освен това бе изменен и Наказателния кодекс. Сега вече обществено изразеното одобрение за или оправдаване на националсоциалистическото господство вече е наказуемо деяние.

Естествено стремежът е във висша степен достоен. Разбира се, е непоносимо дясноекстремистите да демонстрират с кухите си лозунги пред бившите концлагери, сега мемориали, от самосебе си се разбира, че е възмутително, престъпленията на Адолф Хитлер и на нацистка Германия да се оправдават или дори да се изказва възхищение от тях. Ала нека не се създава впечатлението, че срещу всичко това досега не е имало никакви юридически инструменти. Това би било чудовищно 60 години след края на националсоциализма. Всъщност допълнението към Закона за правото на събрания само ще улеснява забраните на дясноекстремистките сборища. А дали изменението на НК е нещо повече от само символ тепърва ще трябва да проличи.

Въпреки всичко Бундестагът подаде верен сигнал. Срещу десния екстремизъм трябва да се действа решително, но без при това демократичната правова държава да напуска либералните си основни позиции. Наистиня десният екстремизъм не представлява сериозна опасност за германската демокрация, но пък е риска за политическата култура в страната. Защото, когато антидемократичните, антисемитските и ултранационалистическите фрази макар и само подсъзнателно получат достъп до сериозния политически дискурс, би отпаднало едно необходимо табу. Това табу обаче е част от често цитирания консенсус между демократите, придал стабилност на демократическата система в Германия.

В сила остава естествено, че параграфите не са заместител за необходимата интелектуална и духовна разправа с десния екстремизъм. Защото против погешното мислене не може да се действа чрез закони. Тук трябва да е валиден принципът: да се прави едното без отказ от другото. Освен парламентът и партиите в това отношение трябва да внимава и цялото общество. Освен това е възможно, промяната в Закона за събранията да бъде разгледана и евентуално отхвърлена от Конституционния съд. Експертите юристи смятат подобен вариант за напълно възможен. А той би бил не само невероятно излагане за Бундестага, така да се каже падането насред еквилибристичния акт.

При това е ясно, че и десните екстремисти се ползват с основното право на свобода на събранията – дори и когато се подиграват с демокрацията, а по този начин и с използваните от самите тях права. Правовата държава ще трябва и ще може да понесе това. Но все пак е необходимо от уважение към жертвите на нацизма, да бъдат теглени известни граници.