Коментар от Георги Лозанов:

Една новина успя да пробие в пандемичния дневен ред на медиите: журналистът Слави Ангелов бе бит с метални тръби на централен булевард в София. И сега всички журналисти би трябвало да се почувстват бити. Защото посланието е ясно: внимавай какво говориш и пишеш, понеже не струва много ти да си следващият. Цената на „услугата” била паднала до 500 лева...

"Простакът победи"

Това е най-драстичната форма на медийна цензура - физическата. Към нея се преминава, когато другите форми - корпоративният натиск и икономическата принуда - не дават резултат. А че в случая става дума именно за цензура, а не за битови мотиви или някаква нещастна случайност, личи по това, че всички версии на полицията водят до побой заради публикации.

Така погледнато, Слави Ангелов има за какво да бъде бит. Той е дългогодишен криминален журналист, чиито разследвания се отличават с гражданска непреклонност и фактологична прецизност. И които не оставят място за замазване на вини и половинчати ходове. Поредицата му от публикации (родила документална книга) за „Наглите” имаше специална роля за разобличаването им и за идентифицирането на грешките в правораздаването, които дълго са им помагали да се измъкват. Други негови разследвания успяват да вкарат побойник в затвора, да изправят сводник пред съда и т.н. Но те принадлежат по-скоро на професионалното му минало. Сега той трупа популярност с коментарите си, някои от които достигат до половин милион читатели в интернет. Вярно, че не престава да се занимава с горещи теми като отношенията между Васил Божков и съдружниците му или делото за унищожената дюна на „Смокиня”, но го прави не толкова от разследваща, колкото от аналитична гледна точка. Стреми се през отделния казус да покаже негативни процеси в обществото, както личи още от заглавието на коментара му за дюната: „Простакът победи и ни върна в 90-те: дюната я няма, той невинен”.

Голямата опасност

Ако има нещо по-лошо от това Ангелов да е бит заради разследващата си журналистика, то е да не е бит заради нея, а за коментарите и анализите си. Защото ще значи, че нападението срещу главния редактор на „168 часа” не е отмъщение на засегнати лица, а опит да се блокира критическата функция на журналистиката. Да се принудят мислещите журналисти да спрат да мислят. Ще значи също така, че ограничаването на някои права заради коронавируса се използва с цел да се посегне с мародерски средства и на други - на правото на мнение и на информация, на свободата на словото. Така стигаме до голямата опасност: когато излезем от сегашната криза, да се окажем далеч по-малко свободни, отколкото бяхме преди нея.

Дали е така - или това е прекалено сложен сценарий за простака от 90-те и от следващите десетилетия? Ще научим отговора на този въпрос, ако институциите намерят извършителите с „профил на ултраси” и поръчителите с невидим засега профил. А ако не го направят, Слави Ангелов ще оздравее и някой ден ще свърши тяхната работа, като сам проведе журналистическо разследване на престъплението срещу самия себе си.

*****

Вижте и това видео: