Истинският губещ от президентските избори в Иран е народът, който за пореден път е безогледно лъган. Това се отнася не само до преброяването на подадените гласове. Дори издигането на опозиционния кандидат Мир Хосейн Мусави представлява - само по себе си - манипулация на общественото мнение, защото внушава на избирателя, че пред него има истинска алтернатива, че може да избира между досегашната система и една нова, реформаторска и либерална линия на държавно управление.

Кой всъщност дърпа конците?

Много по-вероятно е избирателите, голяма част от които сега са демонстранти, да са съзнателно превърнати в оръдие на една вътрешно-политическа борба за надмощие в рамките на Ислямската република. Това е борба за надмощие между бившия държавен глава Али Акбар Хашеми Рафсанджани от една страна и Махмуд Ахмадинеджад и върховния духовен водач на нацията аятолах Али Хаменей от друга.

Рафсанджани е един от най-богатите и влиятелни хора в страната. Той е "активист на първия час" на зараждането на Ислямската революция от преди 30 години, който междувременно обаче - не без личен интерес - следва значително по-прагматична линия на политика, както вътре в страната, така и спрямо чужбина. През 2005 година Рафсанджани се провали на балотажа срещу тогавашния "политически новак" Ахмадинеджад и очевидно и до днес не е преодолял накърненото си честолюбие.

Публична тайна е, че именно той "изрови" като кандидат стария си другар Мусави и че подкрепяше предизборната му кампания с всички възможни средства. Мусави не е богат човек, партии в Иран няма, следователно и система за партийно финансиране, така че има всяко основание да се подозира, че почти неизчерпаемите средства за предизборната му борба са дошли от най-дебелото портмоне в страната - това на Рафсанджани.

Мусави - само обикновена пешка?

Ахмадинеджад атакува по този повод Рафсанджани по време на предизборната борба, обвинявайки го в корупция и незаконно обогатяване. Конфронтацията достигна своя връх в събота по време на временното задържане на дъщерята на Рафсанджани и други четирима членове на семейството му. А Мусави? Той в известен смисъл е само обикновена пешка.

Независимо от театралната заплаха, че можел да умре като мъченик, на всички е ясно, че подобно нещо не е нужно никому. Може би единственият му шанс за политическо оцеляване се крие в това да предотврати нова ескалация на насилието в станата. Това, че самият той едно време беше хардлайнер, не играе никаква роля в случая.