Гневът на лекарите , без значение дали са служители в болници или със собствени практики, е разбираем. Те се оплакват от непрекъснатотото и неконтролирано нарастване на работното време, от слабо или изобщо неплатените свръхчасове и огромните натоварвания, на които са подложени и които се превръщат в риск и за здравето на самите пациенти. При това ръководствата на болниците и сами се виждат в ролята на жертва. Повечето клиники са принудени да правят драстични икономии на средства или да закриват здравни заведения ,там където пестенето се окаже недостатъчно. Болници се закриват или преминават в ръцете на частни инвеститори, намалява броят на болничните легла и отделения, времето за престой на болните всяка година намалява.

От финансовия недостиг страдат и много лекари със собствена частна практика. Отминаха времената, когато те а приори се числяха към най-богатите в германското общество. И днес уважението към тях в Германия е голямо, но финансовото положение на повечето подобни практики е твърде лошо, а тенденциите далеч не сочат обрат към по-добро.

Това са част от причините, поради които все повече германски медици напускат страната и търсят професионална реализация в други европейски държави или в САЩ. Лекарите се чувстват притиснати от две страни в клопка, от която няма излизане : от една стрнана от очакванията на пациентите за помощ, а от друга от налаганият от политиката курс на икономии. В резултат на всичко това периодически спада нивото на здравното обслужване в Германия.

При това функционирането на медицинското обслужване в Германия не е изложено на политически произвол, а страда от променящите се рамкови условия в обществото. От доста години насам броят на социалноосигуряваните работни места намалява, което пък води до стагниращи приходи в здравноосигурителните каси. В същото време медицината и медицинската техника се развиват бурно и изискват все повече инвестиции и модернизации. Нараства също така и средната продължителност на живота, което разбира се е радващо, но също е свързано с огромни разходи за здравеопазване. Изходът от цялата тази ситуация със сигурност не може да бъде намерен от днес за утре. Търсенето на този изход включва обаче и апел към политиците да проявяват повече чувство за отговорност и повече смелост да произнасят истината и да не правят обещания, които са нереализируеми, или поне не без нови увеличения на данъците.