Тази пандемия разделя обществото. Ако някой все още се съмнява, вече трябва окончателно да се е убедил в това. Разтурената в събота в Берлин от полицията голяма протестна демонстрация срещу карантинните мерки на германското правителство беше последният шанс за доказване на обратното. Но той беше пропилян с лека ръка.

Забраната беше грешка

Този път от онези, които малко преди това бяха защитили пред съда своето право на свободно събиране. На тази победа трябваше да се радват също и онези, които нямат нищо общо с противниците на карантинните мерки, и за които обаче правовата държава означава нещо. Защото забраната за провеждане на въпросния протест в Берлин си беше шамар в лицето на всички демократично мислещи хора.

А това, че берлинският вътрешен сенатор Андреас Гайзел смеси политически групите на омаловажаващите и отричащите пандемията, си беше непростима грешка. Също и десните екстремисти, за които германският социалдемократ предупреди изрично, имат право да изразят мнението си. Беше ясно, че те ще злоупотребят с протеста, използвайки го за лични цели. Но докато те спазват законите, трябва да имат право на това.

Всички се провалиха

Прийомите на крайнодесните, независимо от коя боя са, са добре известни. Когато става въпрос за отнемане на социални привилегии, те се представят за защитници на малкия човек. А в своя поход срещу мигрантите те се инсценират като защитници на западния свят. В културната битка около пандемията сега те дават израз на своя антисемитизъм. Затова и грандиозно провалилата се демонстрация в центъра на германската столица за тези хора беше едно задължително събитие. На тази сцена те трябваше да се заявят, развявайки високо знамената си. И най-добре – бойните знамена от времето на райха. Във варианта им с нацисткия пречупен кръст те са забранени. Но десните екстремисти знаят докъде им е позволено да стигнат.

Да излезеш с тези хора да протестираш срещу очевидно объркващата политика на правителството в сегашната пандемия е израз на безвкусица. Но за щастие – това не е забранено. Когато обаче излезлите на улицата масово и преднамерено не спазват предписанията, тогава забавата свършва.

Затова полицията постъпи правилно, когато разтури демонстрацията. Държавата държи монопола върху използването на сила, която трябва да прилага всеки път, когато правилата биват нарушавани, а законите се погазват. В противен случай тя (държавата) ще подкопае собствения си авторитет.

Проиграните шансове

Тази услуга тя не бива да прави на никого. И най-малкото на онези, които и без това я смятат за слаба и излишна структура. Точно този тип хора присъстват в хетерогенния лагер на протестиращите сега. Можем да спорим колко силни и влиятелни са те. Да, една част от тях са достатъчно кресливи, а външният им облик понякога е отблъскващ. Но те не са мнозинството.

Но не за това става въпрос в крайна сметка. Накрая всички се провалиха. Местните политици в Берлин се опитаха с една много дилетантски формулирана и напълно необоснована забрана да се справят с противниците на карантинните мерки и с десните екстремисти. Какъв срам!

Провали се обаче и другата страна – след първата им голяма демонстрация от началото на август те проиграха и последния им останал кредит на доверие у онези, които виждаха в техните действия някаква рационалност.

Единственият светъл лъч

Равносметката е пагубна и не вещае нищо добро за по-нататъшния обществен дискурс. Утешително е само това, че можем да разчитаме на поне една институция: съдебната власт. С решението си да вдигнат забраната на протеста, административните съдии бяха единственият светъл лъч в тези много мрачни дни в Берлин.