Докато председателката на ХДС Ангела Меркел и председателят на ХСС Едмунд Щойбер приветстват предложението на канцлера Шрьодер, то инициативата се посреща със скептицизъм от страна на коалиционните партньори – зелените. Бившата председателка на германските зелени и настояща евро-депутатка Ангелика Беер смята, че ветото в СС на ООН е отживелица. Външният министър Йошка Фишер засега отказа изобщо да коментира плановете на канцлера, а и в редиците на ГСДП се забелязва предпазливо дистанциране от исканията за право на вето. Много по-важно от германското вето било, най-сетне в Съвета да бъдат включени най-гъсто населените страни от юга, смята например Кристоф Цьопел. Политикът социалдемократ е председател на подкомисията за ООН в Бундестага.

Цьопел:

”В случая не става дума, дали Германия да получи право на вето, а дали всички постоянни членове на разширения СС да имат вето, както го имат досегашните пет държави-членки. Това обаче ще е една от точките в консултациите на Общото събрание и вероятно в крайна сметка ще се стигне до някакво междинно решение.”

Наблюдатели като берлинския професор по международно право Кристиан Томушат съзират зад инициативата на канцлера преди всичко тактически съображения. С въпроса за ветото Шрьодер искал да си създаде база за решаващите преговори през следващата година. Съмнително било обаче, дали тези сметки ще излязат верни, смята проф. Томушат.

Томушат:

”Според моята преценка вероятно не е било добре обмислено, това да се оповести така открито пред обществеността. Смятам, че в дългосрочна перспектива, правото на вето не е от полза за ФР Германия. Това би могло дори да намали шансовете за придобиване на място в СС на ООН.”

При това искането за право на вето в СС не е нещо ново. Още правителството на Хелмут Кол поиска не само приема на Германия във висшия орган на Световната организация, а и правото на вето. Според Томушат този инструмент на влиянието не е лесен за прилагане:

Томушат:

”Дали наистина е налице мощта, да се отхвърли резултата от дадени преговори в СС, е съмнително. Смятам, че ФР Германия в никакъв случай не разполага с достатъчна политическа мощ, само с вота си да предотврати дадено решение. Следователно правото на вето всъщност не ни е нужно.”

Ала все едно дали с или без право на вето: преди Германия изобщо да стане постоянен член на СС, две трети от 131 държави в Обединените нации трябва да гласуват за реформата. Подобно мнозинство за мащабния проект обаче понастоящем изглежда малковероятно. Голям брой държави изобщо не били заинтересовани от някаква промяна на статуквото, казва бившия заместник-генерален секретар на ООН Карл Пашке. Той бил чел в Ню Йорк много планове за реформи, които в крайна сметка претърпяли провали. Ветеранът на световната организация смята, че същата съдба ще сполети и актуалния доклад за реформите.

Пашке:

”Скептично настроен съм, че ще се стигне до прелом. Смятам, че това се дължи на обстоятелството, че докладът е добър, но и твърде тежък за четене. Той изрежда буква по буква множество нуждаещи се от реформиране основни положения в дейността на ООН и си поставя амбициозни цели. Доста сигурен съм, че мнозинството сред държавите членки ще отхвърли подобен драматичен и драстичен път към реформите”.