Усилията за опазване на климата са всъщност проект на столетието. Нищожни в сравнение с това са десетте години от подписването на Протокола от Киото, още повече като се има предвид, че той влиза в действие едва през 2005-та година, а едва от догодина страните, подписали документа, тепърва ще започнат да доказват, че се придържат към договореностите.

Въпреки това е безспорен факт, че Протоколът от Киото е най-същественият документ, когато става дума за глобалното опазване на климата. В него става дума за тоталното преустрояване на световната енергийна икономика. Протоколът от Киото е освен това единственият документ, който съдържа задължаващи цели съгласно международното право. Цели, чието неспазване позволява наказания. Това поставя Протоколът от Киото наравно с международни споразумения за търговските отношения и политиката за сигурност.
Важен инструментариум за бъдещето
Протоколът от Киото е също не единствено самоцел, но и важен инструментариум за бъдещето. В него са заложени всички инструменти, необходими за организиране на международните усилия за опазване на климата. Изготвянето им не беше никак лесно, именно защото Протоколът от Киото е първото по рода си международно споразумение за климата. Ето защо е от второстепенно значение, че пред десетте години от съществуването си Протоколът все още не е успял да спаси света. Това са очаквали само онези, които вярват, че след две години опазване на климата нещата са оправени.

Това не означава обаче, че досега Протоколът от Киото не е отбелязъл никакъв успех, най-малкото в Европа, където придъражането към целите от Киото е приоритетна тема. Сега основната задача е изготвянето на нов договор, който да замени изтичащия през 2012-та година Протокол от Киото. Дори и новото споразумение да не носи вече името на японския град, то при всички положения ще е както Протоколът от Киото важен инструментариум за бъдещето на планетата.