ДВ: Проф. Брунбауер, как е възможно една държава да отрича съществуването на нацията и езика на своите съседи?

Брунбауер: България показва, че това е възможно - като просто прехвърля собствените си националистически възгледи за историята и културата върху друга държава и нейния народ. Все едно Германия да каже на австрийците, че всъщност са германци. Или Дания да нарече норвежците аномалия, защото някога са били част от обща империя, а техният език се е развил от датския.

Смятам, че основният въпрос тук е защо в момента България така агресивно натрапва манията си по „македонския въпрос“. От една страна това може да е свързано с политическите сътресения, пред които е изправено правителството в София. Да се представяш като защитник на националната чест винаги помага за отвличане на вниманието. И второ, трябва да се вземе предвид влиянието на "патриотичните" партии в управлението - дори това да е само символична поза и показване на мускули без особен ефект.

Голямата ирония на меморандума е неговото лицемерие - вярно е, че официалната македонска идентичност е насадена сред населението с държавна намеса, дори може да се твърди, че нацията е „измислена“ от комунистите. Но почти същото важи и за България, където изграждането на нацията се проведе при авторитарен режим. Същото е и с езика: всички днешни стандартни езици в даден момент са били диалекти и обикновено е необходимо политическо решение, за да се реши кой диалект ще бъде основата за стандарта. Но за членството в ЕС просто не е от значение кога това се е случило, както не е от значение какво мислят хората за историята на собствения си език. Това не бива да пречи на двустранните отношения. Българското правителство осъжда предполагаемата приемственост на "комунистическата идеология" в Македония, но не признава, че техният меморандум е можел да бъде формулиран по същия начин в Политбюро на БКП през 1960-те години.

ДВ: Има ли друг подобен случай в историята на Европа и как е бил решен спорът?

Брунбауер: Не, единственият подобен епизод беше дългогодишният спор между Гърция и Македония. Спор, воден от национализма, без същинско отношение към членството в ЕС и НАТО. Но в крайна сметка Гърция и Македония намериха компромис. Сега България провокира още по-глупав конфликт заради напълно измислени двустранни проблеми. Въпросът как историците или политиците в Македония тълкуват историята на своята нация може и да вбесява българските националисти (и обратно), но това няма никаква връзка с критериите от Копенхаген или с други критерии, на които страната-кандидатка трябва да отговаря за присъединяване към ЕС.

ДВ: Логично ли е страна-членка на ЕС открито да заплашва с блокиране на преговорите поради нерешени исторически въпроси, като в същото време диктува каква е „историческата истина“?

Брунбауер: За съжаление Балканите винаги крият изненади. Но в този случай е наистина трудно да се види рационалното. Словения и Хърватия поне имаха спор за морска територия - и той беше странен, но в известен смисъл поне беше истинско неразбирателство за нещо съществено. Но тук имаме случай, в който България де факто измисля двустранен конфликт. Една държава иска да наложи на друга държава своята националистическа и едностранчива интерпретация на историята. Въпросът дали „официалната“ историография в Македония е добра или правилна не е от значение, а твърдението, че по начина, по който пише историята си, Македония продължава с антибългарската пропаганда, просто не е вярно. Изглежда, че в София не четат това, което идва от Скопие.

Меморандумът разкрива, че според българското правителство историческата истина може да бъде диктувана от властта. Защо тогава е необходима двустранна комисия, ако едната страна настоява, че резултатите от работата на тази комисия трябва изцяло да отразяват нейната позиция? И защо в меморандума не се споменава например т.нар. българска окупация като една от основните причини славянското население в Македония да се отрече от българската си идентичност?

ДВ: Как, според Вас, трябва да реагират на този документ другите държави-членки и най-вече Германия в качеството на настоящ председател на ЕС?

Брунбауер: На този етап е по-добре да не му се дава голяма публичност, защото знаем, че проблемите на идентичността, ако се обсъждат публично, водят до непримиримост. Но Брюксел и най-вече Берлин трябва ясно да покажат на българското правителство, че това е наистина глупава идея и че ЕС няма да приеме да бъде заложник на някои десни български „патриоти“ и тяхното странно възприятие за "историческа истина". България няма да си спечели много приятели, ако се опита да "отвлече" преговорите с Македония в името на македонската си мания.

Проф. Улф Брунбауер е австрийски историк, директор на Института за източни и югоизточноевропейски изследвания към университета в германския град Регенсбург.

*****

Вижте и това видео от архива ни: