Коментар от Георги Лозанов:

Несъмнено интригата на последните дни беше кого ГЕРБ ще издигне/подкрепи за президент на България. Като залогът им в случая е по-висок от битката за поста, защото изборът на кандидат трябва да е насрещен ход в друга много по-драматична битка - с Румен Радев, превърнал се в основния политически враг на Бойко Борисов. Интригата се задълбочи още повече заради предизвикателството на Радев към Борисов - да се яви лично срещу него. Тоест, сам да тръгне на почти сигурна политическа смърт.

В такъв контекст печеливш ход ли е включването на проф. Анастас Герджиков в президентската надпревара като трети връх в очерталия се триъгълник Радев-Борисов-Герджиков? И какво ще е търсенето на „новия продукт“, появил се на нашия политически пазар? За отговора ще използвам изпитания в маркетинга SWOT-анализ с неговите четири елемента: силни страни, слаби страни, възможности и опасности.

Силни страни

Плюсовете започват от това, че проф. Герджиков има вид на президент - като осанка и публично поведение с една обезоръжаваща доза спокойствие, която създава надежда, че ще върне президентската институция в конституционните ѝ граници и ще я извади от партийните битки за власт. Професорът специално демонстрира липса на апетит за власт със заявката си, че отсега се отказва от втори мандат.

Негова силна страна, разбира се, е и образоваността му, която е привилегия не само сама по себе си, но и като отговор на нарастващите очаквания за промяна в политическата селекция от „харесва ми-не ми харесва“ към „знае-не знае“. Така че най-после политиката да престане да бъде „махленска разправия", а да зависи от експертността, културата, знанията и уменията на кандидатите. В този смисъл кандидатурата на ректора на Софийския университет може да се приеме като експеримент в каква степен суверенът е готов да припознае фаворита на академичната общност като свой фаворит.

Безпартийността също е силна страна в президентските избори. Естествено, нито тя, нито „буферът“ на инициативните комитети свалят подозренията за скрити зависимости - в случая от ГЕРБ. В това отношение неочакван пиарски ефект за Герджиков предизвика Татяна Дончева, на която ѝ се наложи публично да му се извини за невярното си твърдение, че под неговото ръководство Софийският университет е направил Бойко Борисов доктор хонорис кауза. Не само защото конкретно го оневинява от подобен слагачески жест, но и защото обезсилва негативния тон в предизборната кампания, от който той определено се пази. Герджиков срещу Радев - за разлика от Борисов срещу Радев, е перспектива за позитивна кампания без компромати.

Силна страна на Герджиков е също така, че той не е „теренен играч“ с проявени корупционни мотиви, с каквито подозрения обикновено е атакуван „шлейфът“ на ГЕРБ. Опитите да се реанимират попътни скандали от ректорското му ръководство не получават търсената предизборна акустика.

Слаби страни

Минус е, че Герджиков не се вписва в силно политизираното в момента българско общество и не излъчва отчетливи политически послания. Предпочита безадресното рамково говорене, което може да е присъщо на ректора, но не и на кандидата за президент. Вътрешно противоречиво и някак несамоотвержено е, когато си тръгнал да покоряваш един от върховете на политическата система, да твърдиш: „Аз не съм политик, не мисля и не говоря като политик“. Особен дефицит тук е липсата на мнение за исканията на протестите от миналата година - за проблемите, които ги предизвикаха, както и за промените, към които водят. Тишината по тези въпроси няма как да не се разчете като ангажимент към ГЕРБ и щадене на статуквото.

Друга слаба страна е отсъствието на собствен електорален таргет. Неубедително е да се обръщаш към всички и да се надяваш всеки да те подкрепи, най-малкото защото се изправяш срещу Радев, който от предишните избори има твърд електорат с тенденция да нараства. В резултат от това Герджиков се е насочил към две групи избиратели, едната от които трудно ще го припознае, а другата не е негова. Ясно е, че той ще разчита, независимо дали го огласява или не, на избирателите на ГЕРБ. Те обаче ще могат ли да си представят един университетски професор в ролята на техен президент, след като досега образоваността не е била приоритет в политическите им предпочитания? Далеч по-лесно би им било да е военен или спортист и вероятно полковник Невяна Митева, която е и двете, е предложена за вицепрезидент именно за да ги стимулира. А и вотът на немалка част от тях е клиентелистки и те едва ли ще привидят някаква полза да гласуват за Герджиков, особено ако трябва специално да отидат до урните на втори тур.

Герджиков заявява също така, че ще търси подкрепа в „дясно“, с което се нарежда в дългата редица на политиците, които искат и нерядко успяват да присвоят вот от ДБ - като Радев, Трифонов, Манолова и пр. Но този път има кандидат в лицето на Лозан Панов, с когото „градската десница“ ценностно е дълбоко свързана и е водила общи битки. Затова той може и да успее да концентрира вота ѝ.

Възможности

Засега най-вероятната възможност, особено след усложняване на отношенията между Радев и БСП, е професорът да стигне до втори тур и там генералът да го победи. Това би било достойна загуба за ГЕРБ, която в настоящото им състояние изглежда им върши работа.

За да бъде достойна и за Герджиков обаче, а и за да му донесе повишен обществен рейтинг след надпреварата, в предизборната кампания той трябва да покаже независимост от ГЕРБ. Иначе ще компрометира не само президентската си кандидатура, но със стара дата и автономността на университета, защото ще излезе, че е бил в топли връзки с бившите управляващи.

Опасности

Ако Герджиков загуби, опасността е да не е успял да изрази собствени идеи и политическа позиция в предизборната кампания и да се е превърнал в „спаринг партньор“ на Радев, което в резултат да увеличи самочувствието на генерала, че може да упражнява власт извън конституционните си правомощия. И във втория си мандат необезпокояван да се преживява като най-важния човек в държавата.

Ако все пак спечели, което много ще зависи от пропорцията в десния вот между „за“ и „срещу“ Радев, опасността е да започне да се отплаща на ГЕРБ за подкрепата с изпълнение на техни партийни поръчки.

Доскоро голямата опасност беше Радев да няма срещу себе си реални съперници и да спечели почти служебно. След кандидатурите на Анастас Герджиков и Лозан Панов това се промени.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.