Проф. Герд-Винанд Имайер познава България от десетилетия - от 1993 е почетен консул на страната в Северна Германия. В интервю за Дойче Веле той разказва за връзките си с България и за българската общност в неговия консулски окръг:

ДВ: Проф. Имайер, веднъж бяхте казали, че България се е превърнала в център на живота Ви. Какво Ви свързва с тази страна?

Имайер: Вече 25 години се ангажирам за България и с времето връзката ми със страната ставаше все по-интензива, все по-силна. В началото отговарях за България в провинциите Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, после разширих дейността си и в Бремен и Долна Саксония, а през 1997 година бях обявен за почетен генерален консул на България. С годините завързах много лични контакти, спечелих нови приятели и научих много за България и нейната история, която от 140 години насам е тясно преплетена с германската. А през 2003 година установихме официално партньорство между Хамбург и българския пристанищен град Варна.

ДВ: Какви са задачите и целите на ръководеното от Вас консулство?

Имайер: След промените множество млади българи пристигнаха в Северна Германия. Постоянно растеше делът на българските студенти в Хамбургския университет, като повечето от тях блестяха с отлични резултати. Много от тези българи останаха в Германия и така с времето в Хамбург възникна активна българска общност. През 2001 година врати отвори българското училище в Хамбург, в което родените в Германия българчета имат възможност да изучават майчиния си език, а по-късно бе основана и Българската православна църковна общност.

Сред основните задачи на консулството е и насърчаването на икономическото сътрудничество между България и Северна Германия. Сътрудничество, което има голям потенциал. Редица концерни поддържат междувременно тесни връзки с България: хамбургската компания „Аурубис“ притежава голямо медодобивно предприятие в България, в страната са активни и такива реномирани концерни от Северна Германия като „Фроста“, „Байерсдорф“ и „Хуго Пфое“.

ДВ: Как ще опишете българската общност в Северна Германия? Как се развива и променя тя през годините?

Имайер: Само в Хамбург живеят над 10 000 български граждани, а в провинциите, които попадат в нашия консулски окръг, общият им брой възлиза на около 50 000. На много места има активни български сдружения, високо ценена е и работата на Българската православна църковна общност под ръководството на младия и силно ангажиран отец Кръстин Апостолов. Богослужения се провеждат не само в Хамбург, но и в Хановер и Бремен, където също има български училища.

Да не забравяме и всички онези български граждани, които пристигнаха тук, след като Германия отвори трудовия си пазар за българи и румънци. В случая става дума за хора, които се надяват на по-добри условия на живот, отколкото в България.

ДВ: А има ли във Вашия консулски окръг проблеми с т.нар. мигранти по бедност от България, за които толкова много се пише в германските медии?

Имайер: Не можем да отречем, че има такива проблеми. Но те бяха непредотвратими. А и трябва да имаме предвид, че за жалост някои германски работодатели се възползват от трудната ситуация на имигрантите - най-вече по отношение на заплащането.

ДВ: По повод националния празник на България, на 19 март в Хамбург организирате дискусия за българското европредседателство. Дали тези шест месеца, през които България председателства ЕС, ще допринесат за подобряване на имиджа ѝ?

Имайер: От години се опитваме да покажем, че голяма част от българите в Германия истински обогатяват нашето общество. И че трябва да правим разлика между бежанците и българските имигранти, които като граждани на ЕС имат съответните права. В германската общественост тази съществена разлика често се забравя.

А що се отнася до българското европредседателство - с него страната показва, че дава важен принос за бъдещето на нашия континент. Тук имам предвид усилията на София за скорошна евроинтеграция на страните от Западните Балкани.

ДВ: Проф. Имайер, познавате България от десетилетия. Какви промени наблюдавате в страната през всичките тези години?

Имайер: България се разви отлично. Решаваща роля играе туризмът, но не е само той. Страната постигна образцово финансово развитие, в резултат от което сега има сериозна тенденция за присъединяването ѝ към еврото. Държавният дълг е нисък, вътрешната сигурност е гарантирана, опазването на външните граници на ЕС също функционира добре, поради което съвсем реалистични са и очакванията за присъединяване на страната към Шенген.

*****

Припомняме Ви и този видео-репортаж от тържество по случай 24 май, организирано миналата година от българското училище в Кьолн: