Би било смехотворно да се говори за честна и справедлива държавноправна процедура. Това беше политически процес, който стриктно следваше указанията отгоре. И въпреки че все още не е известен срокът на наказателната мярка, трябва да се очаква, че Ходорковски и Лебедев ще останат зад решетките поне до средата на 2012 година, тоест поне докато минат президентските избори през пролетта на 2012. Вероятно е те да останат в затвора и до 2017 година.

Кой дърпа конците?

Сериозни са основанията да се смята, че и във втория процес срещу Ходорковски и Лебедев конците се дърпат от премиера Путин. От времето на ареста им преди седем години в Русия се шири тезата, че Путин наказва Ходорковски, задето се е намесил в политиката на страната и е застанал срещу него. Оттогава насам Владимир Путин смята Ходорковски за свой върл враг, когото, както изглежда, и сега няма да пожали.

В подкрепа на това становище е и официалното настояване на Путин от преди няколко дни Ходорковски да бъде осъден. Президентът Медведев се оказа значително по-умен, като заяви, че никой, бил той президент или високопоставен руски държавник (разбирай Путин), няма право да се изказва преди произнасянето на присъдата в течащ процес. Вероятно президентът Медведев в изявлението си е имал предвид и последиците от осъдителните присъди. А те са удар по политиката му на модернизиране на Русия и доста затормозяват руското партньорство със Запада.

Последиците ще са болезнени

За съжаление политическото ръководство в Русия като че ли не иска да разбере, че така пропагандираното модернизиране на страната може да се осъществи само чрез изграждането на държавно-правни структури. Осъждането на Ходорковски в един фарсов и абсурден процес само обявява всички тези усилия за лъжи. Сега вече хубавите приказки и ПР-кампании на Запад няма да помогнат. С осъждането на Ходорковски се поставя под въпрос целият проект за модернизиране на руското държавно ръководство. В чужбина Ходорковски отдавна се е превърнал в символ на безправната държавност на Русия. Още повече - той е лакмусът за действително партньорство. Защото колкото повече Германия, Европа и САЩ са заинтересовани от добри връзки с Русия, толкова повече се налага убеждението, че на една Русия, ръководена от Путин, не може да се вярва.