Берлинският историк Йорг Баберовски няма съмнение: Сталин е бил убиец, комуто е доставяло радост да руши и унищожава, и който е използвал канонизираните текстове на марксизма-ленинизма за публично оправдание на своите престъпления. Според него диктаторът е бил напълно безчувствен - човек, който е изпитвал удоволствие от подлото манипулиране на обкръжението си; тези качества обясняват оргията от насилие, която залива СССР.

За да стигне до този извод, германският историк е направил повече от това да изчете хиляди документи. Неговата книга "Опожарена земя" (Jörg Baberowski. Verbrannte Erde) е резултат от опита му да се вживее в главата на Сталин, да види света през неговите очи, да разбере какво означава нормалност в черепа на един психопат. Защото насилието "не може да бъде разбрано откъм възникването му, а само в неговата динамика".

Престъпник по убеждение

Баберовски документира най-подробно Сталиновата "диктатура на ужаса", която не се спира пред никого и пред нищо. Читателят е в състояние да проследи как с помощта на произвола и страха Сталин укрепва и разширява своята параноидна власт. Произвол, защото всеки може да бъде заподозрян в "контрареволюционна дейност", както гласи официалната формулировка. "Сталин е фигура с психопатологична структура, престъпник по убеждение, който се обгражда с други подобни на него хора", казва Баберовски.

Обикновено Сталин лично се е разпореждал с живота и смъртта. Цялата страна е била пълна с предполагаеми шпиони и предатели, ръководните кръгове на партията в Москва и провинцията периодически биват прочиствани в показни съдебни процеси. Ясно е, че в тази система никой - никой! - не може да бъде сигурен за живота си. "Днешният убиец може да е утрешната жертва", пише Баберовски.

Само на 12 декември 1938 Сталин постановява ликвидирането на 3 167 души. Между февруари 1937 и октомври 1938 той получава 383 списъка с имената на 44 477 ръководни държавни функционери, членове на тайните служби и армейски офицери; Сталин одобрява разстрела на 38 955 от тях.

Големият терор

Червеният диктатор сам решава колко да продължи и кога да спре голямото изтребление. Страхът, който Сталин всява в душите на своите поданици, превръща хората в машини, които изпълняват безпрекословно всичко, което се иска от тях, или което предполагат, че би могло да бъде искано от тях. "Трябва да си представим Сталин като един щастлив човек, който е изпитвал радост от страданията на своите жертви", подчертава Баберовски.

Въпреки безспорната кулминация по времето на Големия терор от 1937/38, през годините на сталинистката диктатура никога не е имало падини или равнини на произвола и насилието. Затова, когато умира през март 1953, Сталин оставя след себе си само опожарена земя.

АГ, ДР, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел