Дискусиите обобщава Бистра Узунова:

В началото малко предистория: Шоуто "На бас, че..." е една от популярните развлекателни програми в Германия. Предаването, излъчвано по Втора германска обществена телевизия ЦеДеЕф, показва хора, които представят на живо свои умения. Така беше и миналата събота, когато 23-годишен мъж на пружиниращи кокили се опита да прескочи пет идващи насреща му леки коли. Рискованият опит завърши с тежко падане. Младежът е в кома.

Воайорство без граници

Трагичният инцидент накара германците да се запитат: да се опитват ли обществено-правните телевизии да изпреварват частните канали в надбягването за сензация и скандали? И възможно ли е изобщо това? А какво да правят редакторите на обществено-правните медии, щом са притиснати от исканията за по-високи зрителски рейтинги? Споровете по тези въпроси показаха, че Германия е разделена на две. Предимно политиците са тези, които критикуват стремежа на обществено-правните медии да "копират" от частниците ефектни, но рисковани номера, за да задържат вниманието на публиката.

Пита се: с какво изобщо могат да излязат обществените медии насреща, след като частните канали често пъти вече са ударили дъното по отношение на лошия вкус. Яденето на живи хлебарки и разходките сред отровни змии са познати вече и на българската публика. Наскоро една кандидатка в шоуто на РТЛ "Супер-талант" разтроши с огромния си бюст цяла маса и премаза няколко кутии за бира. Друг пък се разхождаше гол по сцената, стиснал пръчка с бенгалски огън между двете си задни заоблености. Не случайно преподавател в телевизионната школа на РТЛ преди време цинично напътстваше своите ученици с думите: "Публиката иска три неща - животни, цици и трупове".

Конкуренцията с частните канали като РТЛ отдавна е наложила своя отпечатък и върху некомерсиалната телевизия. Борбата за вниманието на аудиторията събори не едно и две табута. Миналата година шоуто "На бас, че..." показа един кандидат, който трябваше да разпознае по миризмата различни видове изпражнения на животни. Има ли изобщо граница, която да не е останала непрегазена? Май не - границата на добрия вкус отдавна е заличена по телевизията.

Вината за това е и на зрителя, който чака сензации и ново гладиаторство, който е готов да стане воайор и съучастник в нещо, което иначе никога не би могъл да преживее лично. Защо обаче възмущението избухва от всички посоки само когато има неприятен повод, като случая с изпадналия в кома кандидат за слава?

No risk, no fun?

77% от зрителите в Германия са против спирането на шоуто "На бас, че..." - въпреки факта, че рискът в подобни акробатични номера, като скачането с пружини над движещи се автомобили, никога не може да бъде напълно изключен. В крайна сметка, ако го нямаше, никой не би гледал циркови изпълнения, да речем. Да не говорим за значително по-рисковани неща като състезанията от Формула 1.

И още нещо: възбуденият тон на дискусиите около нещастния случай не е подходящ, когато се коментира загрубяването на нравите в обществото. По телевизията масово вървят много по-вредни предавания. Достатъчно е човек да попрехвърли пет-шест канала с дистанционното, за да бъде облъчен и промит от гигантската машина, наречена "губивреме". От нейния екран дебнат доста на брой опасности. И много от тях са по-рисковани от съботния инцидент, разиграл се на сцената на "На бас, че...".