“САЩ ще се присъединят към кампанията “Десетилетие на ромското включване” като официален наблюдател, заяви Хилари Клинтън на срещата си в София с представители на неправителствените организации, свързани с ромската интеграция” - из новините на Вести.бг

На фона на тежкото природно бедствие и огромните човешки драми, предизвикани от водните стихии, съвсем ясно се виждат проявленията на политически фалш, допуснатите във времето управленски грешки и отлаганите с години, несвършени работи в България. Много и всякаква свободия се е вихрила тук и е разградила не просто двора ни, но и основите на държавата.

Мисля си го, като гледам с ужас залятото село Бисер и чета, че пукнатината в язовирната стена е от 2006 година, но поради институционални дрязги тъй и не се е стигнало до съгласие кой да я поправи, затова си и останала. Представям си що финансов ресурс бе залудо усвоен и преразпределен за свои фирми и хора и от едно вече несъществуващо министерство на бедствията.

Стряскам се и от нетърпящите студ хеликоптери, кой, кога и с какво безотговорно късогледство ги е закупувал с нашите пари. Ето така ми идва наум и въпросът “Като лъжем себе си - кого лъжем?” и го съотнасям с несекващото говорене за интеграцията на ромите. Ако не помните, то да ви припомня какви тържества бяха, за да се постави началото на “Десетилетието на ромското включване”, какви песни, пляски и пожелателни празнословия - а проблемът е като пукнатина в язовирна стена, някой ден потопът ще ни залее.

За работите, които не щат молитва, а мотика

Проблемът изисква всекидневни, общи и всеотдайни усилия, последователна, конкретна и търпелива политика с добре обмислени и добре прилагани форми и на обществена принуда. Струва ми се в Каварна е намерено решение, значи не е невъзможно. Инак звучи прекрасно всички деца от пет-шестгодишна възраст задължително да бъдат обхванати в предучилищни групи, а след това и в училище, основното образование също да е задължително.

Какво ми разказва обаче моя приятелка, учителка в голямо старозагорско село: още от началото на септември тя и колегите й тръгват към циганската махала, за да убеждават, канят и записват децата. Гледката е потресна, защото бъдещите ученици растат, играят и се търкалят в бунището, в буквалния смисъл, не са се научили да говорят до три-четиригодишна възраст и по тази причина е абсурдно по-сетне да се развие и абстрактното им мислене.

Ако случайно обаче някое циганче добута до шести-седми клас и нещо поусвои, то родителите му го изтръгват от учебната среда, за да го оженят например - приятелката ми ми прочете и трогателното писмо на една своя ученичка, която семейството й продало на пазара за булки. Знам и още няколко подобни примера - съвсем от кухнята, тъй да се каже.

За да не стане като с прословутия ямболски блок

Кръгът с ромското приобщаване освен затворен изглежда и омагьосан. Но като във всяка общност и сред циганите има будни, амбициозни, осъзнати и решени да се измъкнат от собствения си несвършващ ад люде, и тъкмо те трябва да бъдат ползвани като троянски коне, като цивилизационни медиатори или възрожденски будители. Те заслужават целокупна, непрекъсната и неформална  подкрепа, която не се състои само в наливането на едни пари по едни програми. Свързана е с ограмотяване, създаване на работни места, оземляване: инак ще стане като с прословутия взривен ямболски блок. Прогонените от него цигани се разселиха в кашони и платнища наоколо и концентрираното гето просто се разконцентрира, но си остана.

И аз май се разпрострях в пожелателност: но пък е неприлично да разказвам скромния си опит през годините да помагам на три ромски деца. Като начало не е малко и това да научим собствените си да не ги мразят.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев