Състоялият се в Санкт Петербург "Международен консервативен руски форум" се превърна в истинска сензация дори и за стандартите на Русия - една страна, в която наблюдателите като че ли отдавна са отвикнали да се удивяват на подобни неща. Въпросният петербургски форум обаче удиви всички: кореспондентите бяха втрещени от присъствието на толкова много европейски десни радикали, изведнъж оказали се най-добрите приятели на Русия.

До преди няколко години руската държавна агенция "Русия днес" наричаше Удо Фойгт, бивш лидер на Националнодемократическата партия на Германия (НПД), неонацист и цитираше неговите хвалебствия към Третия райх. Германската служба за защита на конституцията смята НПД за дясноекстремистка формация, а в момента в Германия отново се води дебат за нейната забрана. Сега видяхме Фойгт в Санкт Петербург заедно с представители на италианската крайнодясна партия "Нова сила", на британските радикали на Ник Грифин, на гръцката "Златна зора" и на Ломбардската лига от Италия.

Руският "Черен интернационал"

Путинова Русия днес все по-често е възприемана като въплъщение на съветския режим и ултрадясна пародия на Комунистическия интернационал - нещо, което отдавна можеше да се очаква. Още миналата година се заговори за т. нар. "Черен интернационал", изграждан от близкия до Кремъл крайнодесен идеолог, философ и политолог Александър Дугин. Скандалният кредит, който неотдавна руска банка отпусна на френския "Национален фронт", се превърна в явно доказателство за по-особените отношения между Кремъл и европейските десни радикали. Самият Владимир Путин преди около година приветства изборните успехи на десните европейски формации.

Някакси трудно е обаче да възприемем форума в Санкт Петербург като проява, организирана от Кремъл и като епизод от новата му политика. Не само защото за него беше резервирана конферентната зала на евтин хотел в краен квартал и не бяха поканени никакви официални лица, а за капак на всичко сигнал за поставена бомба съкрати работата на форума. А и защото държавните медии отразиха мероприятието без всякакъв ентусиазъм, а най-именитият участник в него - депутатът от "Единна Русия" и лидер на партия "Родина" Алексей Журавльов - в последния момент отказа участие в организираното от самия него мероприятие.

Ако съдим по всичко това, крайнодясната сбирка в Санкт Петербург не успя да се превърне в желан подарък за Кремъл, точно обратното дори. Говорителят на Путин - Дмитрий Песков не излъга, когато заяви, че това "не е нашият дневен ред". Те наистина не са свързани с проявата, провела се обаче и без тях.

Положението излиза извън контрол

Именно в това се изразява и неприятната новина за Владимир Путин - че този процес вече не се нужадае от административен ресурс. Ръководената от него държава се превърна в притегателен център за най-отрицателните герои на европейската политическа сцена. На една Мари льо Пен или на един Удо Фойгт е достатъчно само да им се дадат пари и те могат да продължат напред и сами. Путин обича да повтаря, че Русия е последният останал бастион на европейските консервативни ценности. В някои случаи тази реторика може и да му е помагала, но европейските радикали изобщо не се интересуват от подобни неща. Те просто виждат пред себе си една страна, която и на думи, и на дело показва, че им е приятел, с когото те са готови да си дружат - та било то и само под формата на обикновена реторика.

Към този парадокс трябва да прибавим и една особеност на руската вътрешна политика: Кремъл винаги е проявявал по-голяма толерантност към онези негови критици, които го обвиняват, че Русия все още не е обявила война на САЩ, че не е окупирала цяла Украйна и не е натикала в затвора всички либерали. Форумът на европейските радикали в Санкт Петербург не е вече част от заиграването на Кремъл с крайнодесните европейски формации. Той е страничен резултат от един почти стихиен процес, в резултат на който Кремъл ще загуби още повече от имиджа си на Запад, както и сред критиците на режима в самата Русия.

Олег Кашин е независим руски журналист, публикувал е в "Русская жизнь", "Експерт", "Комерсант", "Известия", бил е член на Координационния съвет на руската опозиция