Руският президент защити енергично своята външна и вътрешна политика, като същевременно разкритикува остро както НАТО, така и САЩ:

“Ставаме свидетели на растящо неуважение към принципите на международното право, особено от страна на САЩ. Те надхвърлят своите граници – в политиката, в икономиката и при човешките права, опитвайки се да наложат своята система на останалия свят. На кого би се харесало това?”

Емоционалните думи на Путин имаха едно ясно послание: на руския ръководител му е омръзнало да слуша перманентната критика на Европа и Америка по адрес на своята страна. Разследването на убийството на журналистката Политковская вървяло на пълни обороти, и естествено, че неправителствените организации можели да работят в Русия. Той обвини американците, че подемат нова оръжейна надпревара, а източното разширяване на НАТО Путин възприема като нарушение на взаимното доверие. Освен това атлантическият съюз не бил модел за решаване на международните конфликти:

“За разлика от ООН, НАТО не е глобална организация, а военно-политически блок. Защо трябва този блок да се доближава до нашите граници? Днес най-голямото международно предизвикателство е тероризмът. Може ли този проблем да бъде решен без Русия? Не! Това е наше общо дело.”

Високопоставената мюнхенска конференция бе идеален форум за речта на Путин – сред слушателите бяха генералният секретар на НАТО, министрите на отбраната на САЩ и Германия. След като някои наблюдатели заявиха, че думите на Путин им напомнят за Студената война, германският военен министър Франц-Йозеф Юнг заяви:

“За щастие ние преодоляхме Студената война и въпреки някоя и друга по-остра дума, мисля, че така трябва и да бъде.”

Преди това канцлерката Меркел пледира за тясно сътрудничество между НАТО и Русия. В речта си при откриването на конференцията германската правителствена ръководителка за пръв път спомена промяната на климата редом с другите глобални заплахи. След това тя се спря на арабско-израелския конфликт, изразявайки задоволство от постигнатото вътрешнопалестинско споразумение:

“В последна сметка решението трябва да дойде от самия регион, хората там трябва да приемат това решение, а ние никога не трябва да оставяме този регион на произвола на съдбата.”

Днес на дневен ред в Мюнхен е иранската атомна програма. Позицията на Техеран ще бъде изложена от главния преговарящ на страната Али Лариджани.