Александър Литвиненко, някогашен агент на руските тайни служби и по-сетнешен противник на Путин, загина през 2006 година в Лондон от отравяне с радиоактивен полоний. Веднага след убийството му на дневен ред излезе подозрението, че това ще да е дело на руските служби. Главната улика за това подозрение беше фактът, че подобна отрова е недостъпна за обикновените хора. Освен това малко преди смъртта си Литвиненко беше установил контакт с двама руснаци, заподозрени по-късно като извършители: Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун. Двамата и до днес отричат да са участвали в покушението. Но властите в Лондон не получиха възможност нито да ги разпитат, нито да ги подведат под отговорност, защото Русия отхвърли искането да предаде Луговой и Ковтун.

Най-важният въпрос

Така че истински важният въпрос гласи: доколко в покушението е била замесена руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и най-вече - дали пряка роля са играли тогавашният шеф на службата Николай Патрушев и президентът Владимир Путин. В рамките на дълга и много подробна процедура британските власти се опитаха да намерят отговор тъкмо на тези въпроси.

До днес все още не е повдигнато обвинение, така че според британското право точно десет години след смъртта на Литвиненко следственият доклад на съдията Робърт Оуън беше разсекретен и представен пред Върховния съд в Лондон. От юридическа гледна точка този доклад не дава обвързваща заключителна оценка, но независимо от това изводите на съдията са сензационни. Според разследването, двамата заподозрени Луговой и Ковтун са действали не само по поръчение на ФСБ, но и (тук съдията прави важната уговорка „навярно”) със съгласието на шефа на ФСБ Николай Патрушев и на руския президент Владимир Путин.

Нека си дадем ясна сметка какво означава това. След многогодишно разследване и изслушване на десетки свидетели, един изключително авторитетен британски съдия стига до извода, че руският президент Путин „навярно е одобрил” убийството на свой политически противник. Това заключение потвърждава опасенията на всички онези, които от много време насам твърдят, че ръководството в Кремъл е способно и на престъпления. Защото Александър Литвиненко не е единственият критик на кремълската политика, който беше убит, откакто на власт дойде Владимир Путин.

Последиците

Юридическите последици от публикувания следствен доклад са ограничени, защото заподозрените не могат да бъдат разпитани. Докладът едва ли ще промени особено и руско-британските отношения. Просто защото от убийството на Литвиненко насам отношенията между Обединеното кралство и Русия тъй или иначе са твърде хладни, така че няма накъде да се влошават повече. Но в една по-широка политическа рамка докладът на съдия Оуън ще избухне като истинска бомба, доколкото в новото глобално информационно пространство изводите на следствието са равнозначни на фактическа присъда срещу Путин, произнесена от британски съд.