Шефът на Кремъл за пореден път отрече руските тайни служби да са замесени в отравянето на опозиционния лидер Алексей Навални. Ако бяха участвали, „щяха да доведат нещата докрай“, каза Путин на традиционната си годишна пресконференция. Той увери, че Навални бил поддържан от американските тайни служби. Щом е имал достъп до чувствителни материали, би било естествено да бъде наблюдаван от руските служби. „Но това в никакъв случай не означава, че е трябвало да бъде отровен“, заяви Путин.

Президентът се позова на статии, съгласно които отряд убийци от руското вътрешно разузнаване ФСБ, включващ и специалисти по нервнотоксични вещества, бил изпратен да се разправи с известния критик на Кремъл. Разследванията на много медии, сред които СиЕнЕн и „Шпигел“, не били никакви разкрития, а единствено потвърждение на предоставените от американските тайни служби информации. Путин и този път – както и в миналото, избягваше да назовава името на Навални и го наричаше просто „пациентът в берлинска клиника“. След отравянето Навални бе приет на лечение в Германия, където се намира и сега.

Според резултатите от анализите на три европейски лаборатории и на Организацията за забрана на химическите оръжия, през август опозиционният политик и критик на Путин е влязъл в контакт с нервнопаралитично вещество от типа „Новичок“. Той едва не загина от последствията на отравянето.

За Беларус: „Това е намеса“

На годишната си пресконференция руският държавен глава по правило засяга множество теми. Като този път антизападна риторика прозвуча не само във връзка със случая Навални. Упреци от този тип Путин отправи и по повод на продължаващата от месеци борба за власт в Беларус. „От Запад никога не идва нищо хубаво, а това, което виждаме там, е намеса." Опозицията била подкрепяна политически и финансово. „Необходимо е да се даде на беларуския народ възможността сам да реши проблемите си."

Русия негодува и заради санкциите на ЕС спрямо политическото ръководство в Беларус – заради полицейското насилие срещу демонстрантите. Те настояват за оставката на президента Александър Лукашенко, за когото това е вече шести мандат, и който получи уверение то Путин, че при желание ще изпрати части на руското вътрешно министерство в съседната страна.

Подкрепа за Донбас

Москва осигурява поддръжка и на сепаратистите в Източна Украйна. „Ние подкрепихме Донбас и дори ще разширим нашата подкрепа." Това засяга промишлеността, инфраструктурата и решението на социалните въпроси. Путин обвини украинския президент Володимир Зеленски лично за отсъствието на напредък в конфликта. Зеленски бил обещал да реши проблема, след което обаче изпаднал под влиянието на „крайнонационалистически сили“. Той предупреди Киев да не променя едностранно съдържащия се в Минското споразумение от 2015-а година мирен план. От 2014-а части от Източна Украйна са под контрола на проруски бунтовници. Украинското правителство обвинява Москва, че подкрепя сепаратистите и с оръжие, и с военни. По преценки на ООН, в боевете са загинали над 13 000 души.

Що се отнася до отношенията със САЩ, руският президент се надява – по неговите собствени думи – на подобрения след встъпването в длъжност на новоизбрания президент Джо Байдън. Той имал опит и във вътрешната, и във външната политика, поради което Путин предполага, че част от съществуващите проблеми ще могат да бъдат решени при новото правителство.

„Имам разрешението на народа“

Путин отхвърли за пореден път твърденията, че Русия е повлияла на резултатите от президентските избори в САЩ през 2016-а година. Но той очаквал намеса от чужбина в руските парламентарни избори догодина.

Въпросът дали самият той ще се кандидатира отново за президент след три години, не получи конкретен отговор. „Но аз формално имам разрешението на народа." В началото на юли Путин получи чрез референдум одобрение за предложените от него конституционни промени, които ще му позволят през 2024-а и 2030-а да се кандидатира и за пети, и за шести мандат.