ДВ: Вие написахте книгата си за Володимир Зеленски още преди войната, след което я допълнихте. Коя е основната мисъл, която бихте искали да предадете на читателите?

С. Руденко: Книгата ми представлява разказ за политика Зеленски. Когато я писах, той беше начинаещ политик, затова отделих много внимание на развитието на неговата политическа биография. Тъй като книгата беше написана една година преди войната, в нея пише много за вътрешната политика на Украйна, за идването на Зеленски на власт, за неговите първи стъпки и първи грешки.

След започването на войната погледнах към Зеленски от друга страна – като към лидер на украинския народ по време на тази ужасна война,  което по определен начин промени ракурса. Тази книга е за еволюцията на комика Зеленски и превръщането му първо в политик, после в президент, след което – и в лидер на украинската нация. Този, който прочете книгата, ще разбере, че Зеленски не е паметник, който стои на постамент, а е жив човек със своите грешки. Но това е човек, който по волята на народа застана начело на украинската държава в това сложно време.

Мисля, че видяхме истинския Зеленски на 24 февруари – в този толкова страшен ден за Украйна. В този момент Зеленски изигра много голяма роля, казвайки на украинците: “Хора, започна война, трябва да се противопоставим на врага, ще правим всичко, за да го победим“. Именно тогава видях Зеленски много по-различен, отколкото беше по-рано. Разбира се, за украинците периодът в самото начало, когато руските войски започнаха настъплението си към Киев, беше много важен – а Зеленски, въпреки всичко, остана в офиса си. Той не се изплаши и остана на мястото си, макар че му предлагаха да се евакуира. Това бе преломен момент и за Зеленски, и за страната, и за войната изобщо. Защото ако бе избягал от Киев, би погребал не само политическата си кариера, но и нашата бъдеща победа.

ДВ: Казахте, че сте видели съвсем друг Зеленски на 24 февруари? Какъв именно и има ли за какво да бъде критикуван сега?

С. Руденко: Разбира се, че Зеленски има за какво да бъде критикуван. Но ние не го критикуваме по една проста причина – в сегашната ситуация това може да се обърне срещу Украйна. Защото ние трябва да се защитаваме от външния враг. Към Зеленски могат да бъдат отправени много въпроси – как сме се готвили за войната, как е минало настъплението на 24 февруари, как руските войски са се приближавали и от север, и от юг, и кой им е помагал. Надявам се след нашата победа да можем да му зададем тези въпроси.

Но защо говоря за друг Зеленски? Защото дотогава не го бяхме виждали такъв. Ние го наблюдавахме и отбелязвахме театралността в жестовете му, артистичността на проявите му. От началото на войната насам той всеки ден прави обръщения, които се записват на обикновен смартфон без специален декор и осветление, но пък искреността, която демонстрира Зеленски, струва много. Зеленски стана по-искрен, което е разбираемо – много е трудно да играеш роля и да си оставаш същият, когато загиват хиляди хора, когато врагът разрушава нашите градове и инфраструктурата. Народът започна повече да разбира Зеленски – дори и тези хора, които не гласуваха за него през 2019 година. Затова говоря за другия Зеленски – президента във военно време, който отправи предизвикателство към Путин.

ДВ: Да не би самият Зеленски да е дал повод на Путин да нападне Украйна – като политик, като човек, като президент? Или сте убедени, че войната бе неизбежна?

С. Руденко: Путин никога не е смятал Зеленски за равен на себе си, не го смята и сега. Всички опити на Зеленски да седне на масата за преговори с Путин пропаднаха, защото Путин искаше от Зеленски единствено и само капитулация. Той беше сигурен, че човек с минимален политически опит като Зеленски трябва да му поднесе независимостта на Украйна на тепсия. Това бе и основната грешка на Путин. Всички руски спецслужби, разработващи вариантите за развитие на събитията, не отчетоха едно – това, че целият украински народ ще се вдигне и ще започне народна война. И това, че Володимир Зеленски ще остане в президентското кресло. Путин разчиташе на слабостта на Зеленски, което бе основната му грешка.

Мисля, че недооценяването на съперника и това, че Путин в определена степен е бил лъган за сериозността на положението в Украйна, доведе до този резултат. Путин бе сигурен, че в Украйна ще го посрещнат с цветя, а украинците направиха това, което Путин не очакваше. Така Зеленски и украинците направиха Путин да прилича на клоун. Макар той да мислеше Зеленски за клоун.

Сергей Руденко е украински журналист. Книгата му за Зеленски е под заглавието „Зеленски. Една политическа биография. Президентът на военното време“. Тя вече бе издадена на немски, ще бъде преведена общо на 22 езика.