42-годишният украински режисьор Олег Сенцов, който излежава 20-годишна присъда за тероризъм в Русия и от почти пет месеца е в гладна стачка, е номиниран за престижната награда на Европарламента "Сахаров". В негова подкрепа се провеждат акции по цял свят. Например пред руското посолство във Франция - в тамошната щафетна гладна стачка ежедневно участват културни дейци и обществени деятели. Един от тях е американско-френският писател Джонатан Лител, автор на романа "Доброжелателните" и носител на наградата "Гонкур". В интервю на Жана Немцова той говори за съдбата на Сенцов, за руското общество и за режима на Путин.

Вие публично се застъпвате в подкрепа на Олег Сенцов. Много политици се обръщат към руските власти с молба за неговото освобождаване. Президентът Макрон разговаря с Путин, Ангела Меркел също. Но нищо не помага. Защо?

Джонатан Лител: Мисля, че тук става дума за политическата цена. Путин смята, че цената за освобождаването на Олег Сенцов вътре в Русия ще бъде по-висока, отколкото извън страната, ако той позволи Сенцов да умре. Целта на нашите акции е да повишим цената за смъртта на Олег Сенцов. Досега тази цена не е достигнала толкова високо ниво, че да застави Путин да го освободи. Сега във Франция започна нова инициатива - символична щафета. Аз участвах в нея на 20 септември. В течение на 24 часа някой провежда гладна стачка пред сградата на руското посолство. Вярвам, че Макрон направи всичко, което можеше. По мои информации действията на Париж не са дали резултат. Сега руснаците казват, че обсъждат въпроса с украинците. Никой не знае дали това е истина, или тактически ход за печелене на време. Мисля, че за Путин е важно да не се покаже слаб, да не отстъпи на исканията на Запада. Те отидоха в Англия и отровиха Скрипал с "Новичок" в Солсбъри пред очите на целия свят. Все едно искаха да кажат: "Абе я си...!". А щом са способни на това, надали ги е грижа за умиращия в затвора Олег Сенцов.

Трябва ли да разбирам, че Вие очаквате най-лошия сценарий?

Джонатан Лител: Ако Олег Сенцов не прекрати гладната стачка и ако не го освободят, ще умре. Той показа своята воля да стигне докрай. Но всички преговори и опити за намиране на решение се провалиха.

През 2014 беше анексиран Крим, започна и войната в Донбас. Всичко това поляризира руското общество и културните дейци. Има писатели като Алиса Ганиева, които подкрепят Сенцов. Има и такива като Захар Прилепин - преди той беше против режима, а след 2014 обяви, че Путин е реализирал всички негови мечти от 1990-те.

Джонатан Лител: Културата няма нищо общо с политическите възгледи. Вече съм писал за това. В определени кръгове на нацисткия режим е имало високо културно ниво. В обкръжението на Путин също има блестящи умни хора, които са уверени, че режимът е велик. Не искам да навлизам в подробности, защо са се променили Прилепин или Лимонов. Всеки си има своите трагични истории. Ясно е, че когато Путин окупира Крим, той изпълни мечтата на много руски националисти. Проектът "Новороссия" беше още по-впечатляващ за тези хора. В Русия Путин създаде цял един свят, който в много отношения е нереален и по това прилича на комунизма. А на много хора фантастиката им харесва повече от реалността. (...)

Повечето руснаци са щастливи да седят в кафенетата, да пият еспресо, да играят видеоигри в прекрасните паркове със свободен интернет, изградени от московския кмет. Те са доволни от своя прекрасен буржоазен живот - с техните прекрасни жилища, обзаведени с мебели от Икеа. Тези хора не обръщат внимание на политиката. Те са напълно доволни от всеки режим, който им осигурява минамален доход, комфорт, безопасност и право на пътувания. Това беше сделката между средната класа и Путин. Аз не виждам никакво политическо явление, което да събуди интереса на хората, освен Навални. Хората просто предпочитат да не надигат глава. И тази апатия е моного по-сериозно явление, отколкото хората като Захар Прилепин.

Руските власти активно засилиха цензурата, в това число и в областта на културата. Хората се оказват в ситуация, в която е невъзможно да работят в страната, ако не поддържат властта. Как се отнасяте към тези, които в името на творческата си работа, сътрудничат на властите?

Джонатан Лител: В такава система, при която болшинството е апатично, всеки взима сам своето решение. Историята на сталинизма го потвърждава. Единиците, които се изправят открито срещу режима, завършват със самоубийство - като Манделщам. А болшинството мълчи - както навремето Булгаков и Пастернак. Някои пък сътрудничат открито на режима и вярват във величието му - като Станиславски и Маяковски. Докато не се надигне реално масово движение, отделни хора няма да жертват живота си. Това е рационално и аз го разбирам. Важно е обаче да се знае, че засилването на цензурата е проява на слабост. Силните режими нямат нужда от цензура. Винаги съм казвал, че путиновият режим е изключително крехък. Но той няма да рухне изведнъж, защото няма основание за това. Той е изграден въз основа на кражби и корупция. Системата е лоялна към Путин, защото той разрешава кражбите. Това е неговата фунция. За разлика от комунизма, тези хора нямат никаква реална идеология. Вместо нея има някакви отломки - малко болшевизъм, малко сталинизъм, малко национализъм и малко православие. Всъщност, така изглежда една мафиотска система - когато цялата страна се смята за собственост. Путин видя какво стана с Янукович. Видя колко бързо се разпадат режимите в други страни. И той се страхува от това. А напрежението се засилва. Колкото по-лоша става ситуацията, толкова по-силно той залага на отвличащи вниманието фактори като Крим, Донбас, Сирия. Съществуват много хипотези защо Русия нахлу в Сирия през 2015 година. От една страна това беше отговор на натиска на Запада. Но от друга страна, според мен, за Путин беше важно да изпрати послание към руснаците: "Вижте какво става, когато предизвиквате своите управници. Вижте колко далеч сме готови да отидем."