ДВ: Г-н Верхофстад, бяхте премиер на Белгия, а сега сте председател на фракцията на либералите в Европарламента. От 2015 година фигурирате в санкционния списък на Русия. Защо?

Ги Верхофстад: Името ми действително фигурира в този списък. Като лидер на европейските либерали бях силно ангажиран със ставащото в Русия. Ежегодно пътувах до Русия, за да участвам в конгресите на партията "Парнас" и за да се срещам с представители на "Яблоко" и на гражданското общество. Само няколко дни преди да бъда включен в този списък, по руската телевизия показаха срещата ми с Алексей Навални. В репортажа бях представен като западен шпионин.

Въобще, съществуването на подобен списък е огромен скандал, тъй като повечето включени в него хора са всъщност проруски настроени. Аз също нямам нищо против Русия и руснаците като народ. Просто не смятам Владимир Путин за демократичен лидер.

ДВ: Неотдавна публикувахте статия под заглавие "Да поставим Путин на мястото му", в която обвинявате руския президент за четири от шестте кризи, с които се сблъска Европа. За какво е отговорен той, според Вас?

Ги Верхофстад: Путин подклажда редица кризи. Не му харесва например, че Европа има единна енергийна политика. Не му харесва и идеята за засилване на енергийното сътрудничество между европейските страни. Освен това той подкрепя екстремистки партии в Европа. Очевидно неговата цел е да финансира онези политически сили, които критикуват ЕС. Например Льо Пен във Франция.

ДВ: А имате ли доказателства за това, като изключим Льо Пен?

Ги Верхофстад: Те самите го признават. Ако запитате представители на тези партии, няма да отрекат.

ДВ: Разполага ли ЕС с ефикасни механизми за борба срещу това явление? За разлика от САЩ, например, в Европа няма закон, който да забранява на политическите партии да получават финансова подкрепа от чужбина.

Ги Верхофстад: Ние, европейците, сме по-либерални от американците и затова няма такава забрана. Но проблемът не е в юридическата законност. Това е политически проблем. В днешните кризисни времена имаме нужда от единна Европа. Всички 28 страни-членки трябва да излъчват едни и същи послания. В това число и по отношение на Русия. А какво се случва? Някои страни като Италия, например, казват, че трябва да внимаваме със санкциите и да се отнасяме по-снизходително към режима на Путин. Руският президент на свой ред отлично разбира, че 28-те страни-членки са всичко друго, но не и единни. И използва тази ситуация, за да внася разкол между нас. Ето един пример: докато ние решаваме въпроса за санкциите срещу Русия, господин Орбан сключва енергийна сделка с Путин. ЕС би трябвало да има обща външна и отбранителна политика. Защото докато продължават разногласията в ЕС, Путин няма от какво да се страхува.

ДВ: Казвате, че Европа не е направила нищо съществено за решаването на сирийския конфликт. В същото време някои европейски политици смятат, че Путин е спомогнал за стабилизирането на ситуацията в тази страна. Как ще го коментирате?

Ги Верхофстад: Путин бил помогнал? А върху кого падаха руските бомби? Върху силите на умерената сирийска опозиция!

ДВ: Днес се говори, че целта на Путин била укрепването на режима на Асад. Но подсилвайки позициите на Асад, той на практика помага в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД). А ИД се смята за по-голямо зло от Асад.

Ги Верхофстад: Това е неговата логика, но реалността е друга. ИД навлезе в Сирия от Ирак, където възникна в резултат от една огромна грешка - американската намеса. А втората грешка, която допускаме, е, че се поставяме пред избора "Асад или ИД". Но такъв избор няма, защото трябва да победим ислямистите и да се избавим от Асад. Иначе няма да има никаква стабилност в региона, още по-малко пък в самата Сирия.

Беше голяма грешка, че не оказахме помощ на умерената опозиция в Сирия, когато там още нямаше никаква "Ислямска държава". Сирийската опозиция ни помоли за оръжие, а ние ѝ отказахме. Дори след като Асад използва химическо оръжие срещу народа си, ние не сторихме нищо. Създадохме вакуум и в резултат от това в Сирия се появиха радикалните движения на сунитските джихадисти.

ДВ: Можем ли да заключим, че руският президент изглежда толкова влиятелен и силен поради липсата на изявен лидер в Европа?

Ги Верхофстад: Проблемът на Европа е в липсата и на лидерство, и на ефикасно работещи институции. Нека не се лъжем: ЕС е една слабо обединена конфедерация от 28 страни. За да приемем нещо, имаме нужда от единодушното решение на всички 28 страни-членки. В съвременния свят тази формула не функционира. Ние винаги закъсняваме, правим твърде малко или твърде късно. Европа трябва да е не конфедерация, а федерация със силно правителство под контрола на парламента.

ДВ: Г-н Верхофстад, Вие сте в политика от младежка възраст. Има ли оттогава някаква еволюция във възгледите Ви и ако да - кое беше катализаторът за тази промяна?

Ги Верхофстад: Винаги съм бил либерал в класическия смисъл на тази дума. Но едно събитие ми повлия много силно - геноцидът в Руанда. Беше ми поръчано да разследвам тази чудовищна трагедия. В рамките на два месеца там бяха избити 800 хиляди души. 800 хиляди мъже, жени и деца. Това е най-голямата трагедия в съвременната ни история. А международната общност не стори нищо. След това разследване станах друг човек. Разбрах, че има по-важни неща от бюджетния дефицит, например. Няма нищо по-важно от хуманността, няма нищо по-важно от човешкия живот. И затова моя основна задача в политиката е именно борбата срещу несправедливостите и хуманитарните катастрофи.