1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Пълни заведения, всичко е отворено. А вирусът настъпва.

Ясен Бояджиев
2 март 2021

В България паднаха почти всички ограничения, заведенията се напълниха, а епидемията настъпва. Мрачните картини от края на миналата година може и да се повторят. А може да стане и по-страшно. Ясен Бояджиев обяснява защо.

Заведение в София
Снимка: BGNES

"На 1 март задължително отварят ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори." Това нареди премиерът на министъра на здравеопазването още на 14 февруари. И нареждането му бе изпълнено безпрекословно.

"Дотогава трябва да е минала вълната"

След отварянето на училищата, моловете, фитнесите и прочие, в указания срок бяха отворени и ресторантите, кафенетата и други развлекателни заведения. А заедно с тях и груповите и извънкласните занимания в училищата, груповите туристически пътувания, изложенията, конгресно-конферентните мероприятия, семинарите и конкурсите, езиковите, образователните и другите обучителни центрове и школи. Да не забравим специално да споменем казината и игралните зали, чиято работа явно е от решаващо значение за психическото здраве на нацията. На практика не остана почти нищо затворено. (Може би само баровете, дискотеките и другите нощни заведения, но и на тях им е обещан „задължителен” срок за отваряне - 1 април.)

Заведение в СофияСнимка: BGNES

Човек ще си каже, че епидемията е на последни издихания и си заминава. Или както още каза премиерът на 14 февруари: "Дотогава (1 март) трябва да е минала вълната”. Само че не е минала, точно обратното - надига се постоянно и все по-застрашително.

Аргументите им

Тъй че отварянето на всичко е обратно на здравия разум. За което говорят и абсурдните аргументи, с които го правят.

„Отварянето на ресторантите не е знак, че всички трябва да тръгнат и да се изпозаразят отново”, казва премиерът, който разчитал на „интелигентността на българина”. Практиката обаче е доказала, че на това в България не може да се разчита кой знае колко.

Пак според премиера "с това темпо на ваксинация и с този щит от 350 000 души (ваксинирани и преболедували), който имаме пред пандемията”, ресторантите и игралните зали могат да бъдат отворени. Което е пълна безсмислица. За „щит” може да се говори, ако преболедувалите и ваксинираните бяха 5 милиона. А ваксинацията едва-едва пълзи. Да не говорим, че „перфектната ѝ организация” се оказа перфектна каша. За пореден път бе доказано, че обичайният ред в България е хаосът.

Числата растат, но постепенно, казват те. Но колко да е постепенно. За две седмици - от деня, в който премиерът издаде нареждането си, до днес - броят на активните случаи на заразата нарасна с близо 50%, хоспитализираните са с над 30% повече, а делът на положителните тестове скочи от 8% до 13-14%. Да не говорим, че числата може да нарастват и не толкова „постепенно”, което най-вероятно ни предстои да видим в следващите дни и седмици.

Как политиката би медицината

Медицинските аргументи, свързани със здравето и живота на хората, очевидно отстъпиха пред политическите съображения. В края на краищата решенията, разбира се, се взимат от политиците, но мимоходом да споменем и срама на експертите. Премиерът им нареди и те млъкнаха (с много малки и много плахи изключения). Даже натаманиха професионалните си критерии спрямо зова на деня. Цял месец повтаряха, че прагът, при който здравната система не изпитва затруднения да покрие нуждите от медицинска помощ, е 200 новозаразени на 100 000 население. В последните дни този праг тихомълком се вдигна на 300. Някои експерти пък откровено минаха на другата страна - може би им хареса да се возят в премиерската джипка. А има и такива, които направо се устремиха към депутатска кариера.

Какви са обаче политическите съображения, които надделяха? Най-вероятно става дума за прости предизборни сметки. От една страна, на управляващите явно им се струва, че удължаването на ограниченията носи прекомерен политически риск. Само заетите в затворените/отворени сектори са огромен резервоар от избиратели. От друга страна, вероятният предстоящ пик на третата вълна на епидемията и неизбежно съпътстващият го страх у друга част от избирателите също носят потенциални политически дивиденти - партиите с твърди ядра печелят от ниската избирателна активност.

„До месец и половина се очаква да бъде постигнат пълен контрол над епидемията”, заяви тези дни министърът на здравеопазването. Дано да е прав, макар че изявлението му звучи прекалено оптимистично. По-важно е, че дотогава има риск да се върнем към мрачните картини от последните месеци на миналата година. А може да стане и още по-страшно - с всички произтичащи невъзвратими последици, които се измерват с човешки животи. С вчерашното отваряне този риск стана още по-голям.

*****

Вижте и това видео:

Учителка в София: "Някой ден ще се ваксинирам. Но не сега."

05:07

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ