1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Първо падна Стената, после Живков

Автор: Мария Илчева/Редактор: Бистра Узунова10 ноември 2009

На 9 ноември 1989 пада Берлинската стена, ден по-късно в България Тодор Живков се оттегля от властта. Мария Илчева разговаря с бившия посланик на Германия в България Валтер Левалтер за нагласите 20 години след промените.

Залезът на една ераСнимка: Transit Archiv

Според мнозина събитията в София от 10 ноември 1989 година до голяма степен са били засенчени от падането на Берлинската стена ден по-рано. Валтер Левалтер, посланик на Германия в България от 1987 до 1991 година, не е съгласен с тази позиция: "Случилото се в България си беше съвсем самостоятелно развитие, но условията, при които се стигна до падането на Берлинската стена, бяха същите както и при оттеглянето на Живков от властта", казва Левалтер и продължава:

Кадър от началото на преходаСнимка: AP

"Носталгията по миналото е нормално явление"

"Една от причините за събитията и в двете страни бе промяната в политиката на Кремъл, желанието на съветското ръководство тогавашните „сателитни държави” да се насочат към процес на реформи, нещо, което вече се беше случило в Москва чрез перестройката... Този рязък обрат към реформи всъщност беше належащ както в Източен Берлин, така и в София. Разбира се, случващото се в Берлин е оказало натиск върху София."

Две десетилетия след тези събития мнозина българи са на мнение, че преди 1989 година са водели по-добър живот. На какво се дължи тази нагласа? Валтер Левалтер: „Подобен феномен има и в Германия. Вчера гледах по телевизията дискусия, в която участваха и германци от бившата ГДР. Според тях в страни, преминали през диктатура, винаги ще има носталгици, хора, които ще кажат "преди ни беше по-добре". Това всъщност си е човешка слабост - хората искат да имат всичко, което биха могли да получат. Но някои искат да се радват на свобода без да поемат лични рискове и може би носталгията на някои българи, а и източногерманци по някои аспекти на комунизма, би трябвало да се анализира така.

В Германия 17 процента от гражданите на новите провинции мислят, че някои страни на действителността в ГДР са били положителни за тях - но тук в никакъв случай не става въпрос за стремеж към връщане на системата или пък към повторното издигане на Стената. Същото бих казал и за България – пълно право на човека е да желае за себе си възможно най-доброто и да е недоволен от това, което не му харесва.”

Валтер ЛевалтерСнимка: AP

Некоректно сравнение

Сегашният премиер на България Бойко Борисов недоволства от факта, че му се е паднало да управлява страната във времена, които според него са най-тежките от промените насам. Може ли въобще да става дума за сравнение между трудностите от първите години след обрата и сегашните препятствия пред българските управляващи?

"Има решаваща разлика между 1989 и 2009 година - навремето не всички политически опции бяха отворени. През ноември 1989 година България все още бе обвързана със съветския блок въпреки перестройката, България си беше във всички отношения "сателит". Днес в страната има пълна политическа свобода. Затова смятам, че подобно сравнение не е коректно”, казва Валтер Левалтер, посланик на Германия в България от 1987 до 1991 година.

София, 18 ноември 1989 годинаСнимка: AP
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ