Още преди изборите самият Путин заяви, че ако победата му бъде изразителна, това ще му даде "морален мандат" за нова водеща роля в държавната политика на Русия. И действително избирателите му осигуриха този изразителен резултат. В Парламентът ще влязат - противно на очакванията - дори четири партии. С две думи от формална гледна точка всичко с демокрацията е наред. В Путинова Русия обаче, в която политиката се превърна в гигантски спектакъл, в който решаваща роля играят интригите на Кремъл и различни задкулисни ходове, е редно да се хвърли поглед зад кулисите на ставащото. А след изборите за Държавна Дума - става очевидно, че плурализмът е чисто показен, защото близките до властта "про-Кремълски партии" притежават удобно мнозинство от две трети. Единствената опозиция се явяват комунистите, което само по себе си е доста абсурдно. Губещият на тези режисирани избори без съмнение е демокрацията, това са демократичните, предвидени в руската конституция институции и най-вече парламентът, който беше същинският обект на този избор. Сега той се превръща в удобен инструмент в ръцете на властниците в Кремъл. Той ще изпълнява отредената му роля и когато стане въпрос да се подсигури политическото бъдеще на Путин. Ясно губещи са и позициите на руската опозиция, която беше изтласкана до границите на незначителност, беше маргинализирана и разкъсана. Сега тя трябва да направи опит да се противопостави на обществената тенденция, да спечели нова сила, както и доверието на хората и то без да се осланя прекалено силно на помощ отвън. Владимир Путин - без съмнение - смята себе си за победител. Изразителният вот - от негова гледна точка- е потвърждение за водения от него досега курс. Различните изборни манипулации, както и предизборната борба, белязаната от несправедливости, неистини и култ към личността, не играят роля. Съмнително е обаче, дали много от хората, които се стремят към стабилност и просперитет и се страхуват от хаоса и разрухата, също се чувстват победители от изборите. Би трябвало техните мотиви и страхове да се вземат насериозно. И все пак : с вота си, те съзнателно подкрепиха позициите на един човек, за когото демокрацията е чиста фасада, и който все още не е отговорил на решаващия въпрос - какви намерения има за бъдещето на Русия? Съществуват ли вече планове за оставането му на власт? В какви позиции той смята да упражнява влияние над съдбините на Русия, след като се раздели с президентския си пост? на тези въпроси няма отговори. В Русия цари неяснота и съмнателно замъгляване, както и все по-авторитарен стил на управление. На гражданите е отредена ролята на свидетели. Свидетели на тези процеси са също Германия, Европа и светът. Те могат да изразяват критики, макар да им е ясно, че те до голяма стапен са безсмислени. Нещо повече: ясно им е, че политическото сътрудничество с Русия е важно в множество области и, че би било контрапродуктивно да се въвеждат санкции и да се замразяват контакти и ангажименти. Промени и демократични подобрения в Русия могат да произлязат единствено от средите на самото руско общество. Изборите за Думата показаха, че пътят, водеща натам, ще бъде доста дълъг.