Почти четири десетилетия Германия беше разделена, когато през юни 1987 година при едно посещение в опасания със стена Западен Брелин тогавашният американски президент Роналд Рейгън призова: "Мистър Горбачов, разрушете тази стена!"

Тогава това послание предизвика повече въодушевление отколкото надежда, че може да бъде чуто. Макар в повечето съседни на ГДР страни от Източния блок по онова време да е започнала демократизацията и политическото отваряне, източногерманският лидер Ерих Хонекер отказва да следва перестройката на Горбачов. През януари 1989 година той дори заплашва: "Стената ще си остане и след 50 и след 100 години, ако не бъдат премахнати причините за нейното съществуване."

Събитията валят едно след друго

През 1989 едва три процента от западногерманците вярват, че ще доживеят Обединението. Точно тогава обаче изселническа вълна и масови улични демонстрации поставят държавното ръководство на ГДР под натиск. В началото на ноември то е принудено да приеме регламент за ограничена свобода на пътуванията. Вечерта на 9 ноември 1989 година членът на Политбюро Гюнтер Шабовски обвявява решението за незабавно отваряне на границите, което обаче се интерпретира погрешно: "Решихме да приемем разпоредба, която разрешава на всеки гражданин на ГДР да пресича свободно държавните граници и да напуска страната."

Същата нощ огромни тълпи от хора щурмуват Берлинската стена и без нито един изстрел рухва граничният режим на ГДР. Падането на стената представлява триумф за хората от уличните протести в Лапйциг, Берлин и Дрезден, повлияни от успехите на полското движение Солидарност, реформаторите от Унгария и не на последно място - от реформите на Горбачов. Падането на Берлинската стена разкрива пътя за Обединението на Германия. Без стената социалистическата държава се разпада, а призивите за суверенна и демократична ГДР биват пометени от силното желание на хората за обединение: "Ние сме един народ ..."

На първите свободни избори за народна камара в ГДР побеждава Алиансът за Германия начело с източногерманския ХДС, който се обявява за бързо присъединяване към Федералната република.

Хелмут Кол отдавна е прозрял звездния час

На Запад с подкрепата на всички фракции в Бундестага правителството на канцлера-християндемократ Кол води трескаво преговори с новото източногерманско правителство и паралелно с това със страните-победителки във Втората световна война. Подготвя се възстановяването на германското единство. Хелмут Кол:

"Ние германците се поучихме от историята. Ние сме народ, който обича мира и свободата. И никога вече няма да оставим демокрацията напълно беззащитна в ръцете на враговете на мира и свободата."

През лятото на 1990 година в ГДР се въвежда западногерманската марка като законно платежно средство, а през август Народната камара взема решение за присъединяване към Федералната република. Малко по-късно е подписан договорът за Обединението, а в нощта срещу 3 октомври 1990 година цяла Германия празнува своето Обединение.