Обвинението е тежко, но не е ново. Още в началото на 1980-те години в западните посолства във Варшава бяха подхвърлени документи, които трябваше да компрометират харизматичния синдикален лидер като сътрудник на комунистическите тайни служби. През 2011 година Институтът за национална памет официално потвърди, че документите са били фалшифицирани от полската Държавна сигурност. Бивши сътрудници на тайните служби увериха тогава, че навремето са били сформирани няколко екипа, които са имали за задача да събират ръкописи на Лех Валенса от различни периоди от неговия живот и да подправят почерка му.

Агент "Болек"

Въпреки че Валенса бе оневинен, тайните служби все пак постигнаха известен успех. Защото твърденията, че Валенса е сътрудничил на тайните служби под псевдонима "Болек", доведоха до сериозни разногласия с някои от сподвижниците му. Но подхвърлените документи все пак не успяха да осуетят удостояването на Валенса с Нобелова награда за мир през 1983 година.

След падането на комунизма и избирането на Валенса за президент през 1990 година, слуховете за неговата шпионска дейност доведоха до допълнително напрежение. На 4 юни 1992 година тогавашният вътрешен министър Антони Мацеревич огласи списък с имената на 64 бивши агенти на комунистическите тайни служби, в който фигурираше и името на Лех Валенса. Още същата нощ и с активната политическа подкрепа на президента Валенса полският парламент гласува вот на недоверие на правителството на Ян Олшевски.

Партията на Олшевски и Мацеревич беше основана навремето от братята Лех и Ярослав Качински - и двамата врагове на Валенса. И до ден-днешен Качински и Мацеревич определят свалянето на кабинета "Олшевски" като "заговор, скроен от бивши агенти на ДС".

Лех Валенса и тогавашният му политически лагер отричаха подобни обвинения и неизменно подчертаваха, че огласеният от Мацеревич списък не казва нищо за действително сътрудничество с тайните служби. През 2000 година съдът за лустрация се съгласи с Валенса и потвърди неговите уверения, че не е бил нещатен сътрудник на комунистическите тайни служби.

Но съобщението на Института за национална памет , че са открити нови документи за евентуалното сътрудничество на Валенса с тайните служби, разпалиха отново дискусията. Директорът на института Лукаш Камински заяви, че са открити личното досие на нещатния сътрудник "Болек", както и саморъчно подписана декларация за сътрудничество, доклади, писани от Валенса, и квитанции за изплатени хонорари в периода между 1970 и 1976 година.

Документите са открити в къщата на починалия през ноември генерал Чеслав Кишчак, който беше един от най-близките съратници на бившия председател на Комунистическата партия генерал Войчех Ярузелски. Между 1981 и 1990 година Кишчак беше министър на вътрешните работи, а в това си качество той отговаряше и за тайните служби и техните архиви. Твърди се, че Кишчак неправомерно е съхранявал досието на Лех Валенса в дома си, а медиите съобщават, че след смъртта му неговата съпруга се е опитала да продаде документите на Института за национална памет. В резултат от това в дома ѝ е бил извършен обиск, при който въпросните документи са били намерени. Остава неясно обаче защо Кишчак е съхранявал досието в дома си. Една от версиите гласи, че вероятно е искал да изнудва Валенса.

Въпроси без отговор

Въпреки че Валенса винаги е отричал да е работил за ДС, някои въпроси, засягащи отношенията му с тайните служби, си остават открити. Така например през 2011 година Валенса призна, че е подписал декларация за сътрудничество с комунистическите тайни служби. "Всички подписваха, затова подписах и аз", заяви той тогава. Но подчерта, че никога не е преминавал в другия лагер. "Взех това решение, защото така можех да постигна много повече. Ако трябва да повторя живота си, пак бих постъпил по същия начин, защото само така тайните служби могат да бъдат надхитрени". Валенса обаче остави без отговор въпроса дали е получавал хонорари и дали е писал донесения.

Поддръжниците на Валенса изтъкват, че от днешна гледна точка е извънредно трудно да бъдат оценени сложните взаимовръзки в една диктаторска полицейска държава. А противниците на Валенса отвръщат с още едно обвинение: че по време на президентството си е изискал достъп до досието си в ДС. По-късно бе установено, че от досието липсват няколко страници. И до днес не е ясно дали досието е било непълно още преди да бъде доставено на Валенса, както твърди самият той, или пък липсващите страници са били отстранени от него, както твърдят противниците му. След огласяването на новите разкрития Валенса написа в своя блог, че "не може да има никакви писани от мен документи. Ако е необходимо, ще го докажа пред съда".