"Стига вече, г-н Гизи!" - така е озаглавен призивът, подписан още през 1994 година от 30 депутати в Бундестага и правозащитници от бившата ГДР. В него се казва, че Гизи трябва да каже цялата истина за някогашните си връзки с Щази, както и че в противен случай няма да бъде сложен край на ровичкането в миналото му. Сред подписалите призива е и сегашната канцлерка Ангела Меркел, която по онова време е министърка по въпросите на жените и младежта в кабинета на Кол.

Дългата сянка на Щази вече от много години преследва 65-годишния днес Гизи, който е фракционен шеф на Лявата партия. Той е обвиняван неведнъж, че е бил извънщатен сътрудник на тайните служби на бившата ГДР и като адвокат е вършил предателства срещу мандантите си, между които са критици на режима като Роберт Хавеман и Бербел Болей. Досега Гизи успяваше да се защити юридически срещу обвиненията.

Сега обаче прокуратурата в Хамбург води разследване срещу него по подозрение в "лъжливи показания под клетва". Поводът е оплакването на един пенсиониран съдия, който смята за невярно показанието на Гизи, че никога не е предавал на Щази "съзнателно и преднамерено информации" за свои манданти. Това именно е даденото под клетва показание на Гизи в процеса от 2011 година, заведен по негово оплакване срещу германската обществено-правна медия NDR. Навремето NDR беше принудена да декларира, че няма да излъчва документалния филм "Досието Гизи", в който се отправят обвинения срещу него в съзнателна и преднамерена дейност в полза на бившата Щази.

Тежкият аргумент в полза на Гизи

Първите обвинения срещу Гизи се появяват малко след Обединението през 1990 година. В архивите на Щази са намерени документи, от които може да се заключи, че Гизи е работил за гедерейските тайни служби. Тогавашният шеф на службата за архивите на Щази Йоахим Гаук обобщава през 1995 в експертиза, че "Грегор Гизи дълги години е поддържал връзки с главния отдел ХХ на Щази".

Гизи е сътрудничил на източногерманските тайните служби под псевдонимите "Грегор", "Нотар" и "Спутник". Документите позволяват да се заключи, че "като адвокат на опозиционно настроени граждани Гизи е действал в интерес на Министерството на държавната сигурност и му е предавал информации за своите манданти". Само поради липса на доказателства Гизи вече близо две десетилетия успява да се измъкне от обвиненията за връзките си с Щази.

Досега не е намерен документ с подписа на Гизи, който да потвърди тези връзки. Точно това позволява на известния социалист да твърди, че той е бил използван от Щази без негово знание. Мнозинството на парламентарната комисия по имунитета стига през 1998 г. до съвсем друго заключение: според нея дейността на Гизи за Щази се смята за доказана.

Против това заключение гласува тогава Партията на демократичния социализъм, която е наследник на Германската единна социалистическа партия в ГДР и предшественик на днешната Лява партия. Свободните демократи също обаче не са убедени, че Гизи е работил за Щази. Сред малцината защитници на Гизи е и социалдемократът Рихард Шрьодер - председател на съвета към Службата за архивите на Щази, който също като Гизи е живял в бившата ГДР.

Мръсна кампания срещу Гизи?

По повод сегашните обвинения Шрьодер заяви пред "Берлинер цайтунг", че според него те не били състоятелни. Парламентарната фракция на Лявата партия излезе на свой ред с декларация, в която заявява, че всеки път преди парламентарни избори се организирали кампании срещу Гизи и партията му.

Със случая Гизи Бундестагът последно се занима през 2008 - т.е. година преди парламентарните избори. Дебатът беше за това дали най-известният политик на Лявата партия действително е заплетен в дейността на Щази. Тогава Гизи обвини депутатите, че от години се опитвали да навредят на него и неговата партия. Всъщност на парламентарните избори през 2009 същата тази партия отбеляза най-добрия си резултат до момента - 11, 9% от гласовете.        

Автор: М. Фюрстенау, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева