В Италия вече е факт пълната либерализация на трудовия пазар за българи и румънци. Взетото от Рим решение е в сила от 1 януари тази година. Според българския министър на външните работи Николай Младенов и министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов решението отговаря на "отличните отношения и на стратегическото партньорство между България и Италия".

Според румънския евродепутат Мариан-Жан Маринеску пък Италия явно е осъзнала, че българските и румънските работници биха могли да допринесат за раздвижването на икономиката й. Всъщност и в момента в Италия живеят и работят 1 милион румънци. Освен това италианските фирми в Румъния, чийто брой междувременно достига 30 000, осигуряват заетост на над 800 000 души, както сочат данните на румънското вътрешно министерство.

А останалите ограничения в Европа?

Маринеску се надява, че решението на Италия ще се окаже положителен сигнал и за други държави от ЕС. Тъй като и до момента девет от страните-членки запазват частично или изцяло ограниченията на трудовия си пазар за следващите две години. Исканията за удължаване на тези срокове за момента са обект на проверка от страна на Европейската комисия.

Като основна причина за задържането на дистанция на българските и румънските работници от съответния национален трудов пазар по правило се сочи икономическата криза.

Германия поне облекчи достъпа до своя трудов пазар - българите с висше образование и сезонните работници вече от шест месеца насам се ползват от новите, по-благоприятни условия. Германската министърка на труда и социалната политика Урсула фон дер Лайен отбелязва, че квалифицираните хора би трябвало да са приоритет, икономиката не би могла да продължи да се развива без достатъчно квалифициран персонал.

Германците най-после се осъзнаха

Междувременно по искане на германския Съюз на частните организации за социални услуги, изтъквал неколкократно дефицита на кадри в тази сфера, пак от 1 януари отпаднаха ограниченията за български и румънски медицински сестри и болногледачи. Те ще могат да бъдат назначавани без преди това да се прави проверка дали германци не биха искали да заемат същото работно място. Освен това право да се трудят в Германия вече получават и близките на наетите на работа лица.

Следващата стъпка е признаването на чуждестранните документи за квалификация. Закон в този смисъл ще влезе в сила от началото на април, с целта да подобри интеграцията и признаването на тези служители. "Съюзът на частните организации за социални услуги изразява задоволство, че политиците най-после са осъзнали проблема с дефицита на квалифицирани кадри в Германия и облекчава притока на работници от България и Румъния", казва председателят на съюза Бернд Мойрер.