15-годишните германски ученици са на 13-то място – след страни като Южна Корея, Финландия, Япония, Нова Зеландия, Австралия и Канада. 13-то място сред общо 30 страни от ОИСР – това не е лошо. Но защо чешките ученици са по-напред? Може би причината е в системата, която отчита главно такива стандартни параметри като умението да се чете, математическите способности и познанията в природните науки. Младите притежават умения поне в 500 различни области и когато се измерят само 3-4 от тях, оценката за способностите на отделния млад човек се получава доста изкривена. Още повече, че изброените параметри на дават никаква информация за умението на способността да се справяш с трудни ситуации в живота. А твърде често тъкмо слабите ученици имат добре развити инстинкти за оцеляване. В книгата си ”Училището е отживелица” нюйоркският педагог Люис Пърилман дава едно възможно обяснение на този феномен: днес децата и младежите научават извън училище 1000 пъти повече неща, отколкото в училище. Много от така наученото, разбира се, е ненужно и дори вредно, но дори ако отсеем само полезните неща, наученото извън училище все още е двайсет пъти повече. Представете си, например, следната ситуация: майката, дипломирана физичка, часове наред се мъчи с неправилно преведеното от японски указание за използването на новата електронна ютия, обаче 11-годишният й син без никакво колебания тръгва по експерименталния път и след пет минути ютията вече работи. Такива случаи винаги ни объркват и възхищават, но те са доказателство за жизнеспособността, която децата и младите хора натрупват не толкова в училище, колкото в контакта с приятелите или пред компютъра в стаята си. Тоест: Ако на един двойкаджия му дадеш 10 евро, пратиш го да купи един хляб му кажеш да задържи рестото, той изобщо няма да се обърка в сметките. Виж, ако му поставиш същата задача за теоретично решаване в клас – може и да сбърка. В този смисъл германските ученици, въпреки изоставането си по изброените параметри, никак не са по-зле от своите връстници, когато работата опре да справяне в живота. Да погледнем цифрите. Финландия, която води в тестовете, има по-висока безработица от Германия и доста по-сериозни проблеми с наркотиците и алкохола. Балтийските държави, България, Полша и Чехия отбелязват значителен напредък в областта на училищното образование, опитвайки се бързо да стопят икономическата дистанция, но Германия все още може да се похвали с отлична социална мрежа, с висок жизнен стандарт и със силна експортна индустрия – все фактори, които без добро образование трудно можем да си представим. Разбира се, в системата за отглеждане и образоване на нашите деца се налагат още много промени. Половиндневното училище например вече не е в съзвучие с духа на времето, недостигат местата в детските ясли, детските градини и предучилищните занимални. Сбъркана е и самата концепция за финансиране на образованието, която поставя малките деца и лошите ученици в много неизгодно положение. Неправилна е и системата за ранен отбор, която селекционира привилегирована група ученици с перспектива за по-нататъшно образование. Но всичко това политиците вече са го осъзнали – включително благодарение и на проучвания като тези на ОИСР.