Г-н Шулц, каква е като цяло равносметката Ви за първата година от членството на България и Румъния в ЕС?

"Не мога да отрека, че и в двете страни се забелязва известен напредък. Но както в България, така и в Румъния има сериозни икономически и конституционни проблеми. И двете страни се нуждаят от мащабни реформи най-вече в съдебната система. И двете страни се нуждаят от спешни мерки за борба срещу корупцията в държавния апарат. И двете страни се нуждаят от квалифицирано обучение на съдии, прокурори и полицаи. Основен проблем и за двете страни, но най-вече за Румъния, е продължителността на съдебните дела, между другото и на гражданските процеси, което парализира някакси цялата страна. Ако трябва да говорим за разликите между България и Румъния, трябва да кажа, че България има функциониращо правителство. За разлика от Румъния, където президентът и правителството блокират взаимно действията си до такава степен, че от това страда цялата страна."
При присъединяването на двете страни към ЕС бяха въведени редица предпазни клаузи. Как смятате, трябва ли да останат те в действие?
"Прекалено рано е да се взима решение по този въпрос. Нека изчакаме доклада на Европейската комисия за напредъка в двете страни. Като цяло обаче съм обезпокоен."

В Холандия понастоящем се надига вълна от протести заради масовата имиграция на поляци, започнала, след като Холандия отвори границите си за граждани на новите страни-членки на ЕС. Да очакваме ли подобни реакции и след като на българите и на румънците бъде позволено да работят и живеят в старите страни-членки на Общността?
"И в този случай трябва да кажа, че е по-добре да изчакаме с прогнозите. Но в тази връзка искам да подчертая, че не Холандия се нуждае от квалифицирани поляци, от тях се нуждае родината им. Остра липса на квалифициран персонал има в Полша, не в Холандия."
Важи ли това също за България и Румъния?
"Да, дори в много по-голяма степен. Ниският жизнен стандарт обуславя масовата емиграция."